Даниела Горчева
Напечатано в цариградския в. „Македония“ от 1869, №14, препечатано във в. „Дунавска зора“ от 1869, №19
„Братя, чуйте що ще да ви кажем – пише един македонски търговец. – Както всяка, тако и тая година пойдох по търговията си във Виена и не шам защо параходо, наместо да ме заведе в Землин, дето сека година се маях по един ден за друг параход до Виена, ме заведе в Белград… Чим излизох от параходо, се замаях малко около пристанището, защото досега не сум излизал овде, но ето еден непознат човек се приближи при мене и ме запита: „одакле си?“ Я му отговорих како съм българин из Македония. Кога отговорих ово, а мойо непознат приятел ми рече: „Какъв бугарин, тамо не живеят бугари, тамо са сърби – тамо е Стара Сърбия“. – „Не знам – рекох, – може би, но ние се викаме българи.“ – „Не сте вие бугари – бугари не са славени: они са татари и техното име произлиза от Бухария. Но вие сте сърби, затова треба да учите сръбски, па като разорим турската държава, и вие ще имате: княз, топови, пушки, войници и др. т.“.
Аз, като видех що ищет този безсрамник, почнах да му одобрявам, дано видим що ще да ми сборит още. И той, като видя да го одобрявам, поразпусна се, и като гледаше на обичайните ми дрехи, мислеше да сум прост и си помисли, кой знай, ето едно оръдие за нашата цел…
„Имате ли учител?“ – ме запита.
„Имаме – му рекох, – едно момче, но не знае много, а и му нерозумеваме.“ – „А, видите, oн e бугарин, а вие не говорите бугарски, а сръбски, затова му не разумевате. Но ние би ви пратили и учител, и книги, ако го истирате.“
– „И така сме сиромаси, то би добро било“ – му рекох.
„Кога ке си идеш?“ – ме запита. – „Кога се върна из Виена.“
– „Е, тогава ке се върнеш в Белиград и я ке те отведем при министъра и… (многоточие в оригинала); то ке ти дадем два сандъка книги, а после, кат видим що ке да будет, ке ви пратим и сандъка книги, а после, кат видим що ке да будет, ке ви пратим и учител…“
Това, братя, да ми беше казувал някой, не бих вервал; но кога с очите видех и с ушите си чух – смаях се. Още се научавам, какво имало нарочна кампания за това и влачели нашите невинни братя за Белград и им давали без пари книги да пращат за селата си.
Alamy: Българска литография от 19-ти век с изглед от Енидже Вардар
