Министрите Асен Василев, Кирил Петков и Виолета Комитова дават брифинг за изразходване на държавен ресурс без обществени поръчки.
Говорителят на кабинета Антон Кутев определи т.нар. „ин хаус“ процедури като – вратичките в закона, които позволяват да бъдат давани поръчки с огромни финансирания без обществени поръчки и без конкретни процедури. Кутев заяви, че това го има във всички европейски законодателства, но само в ограничени случаи, когато става дума за спешност. Така е и в българското законодателство. „Но както ще видите, това не е съвсем така в последните години в България“, каза Кутев.
Министърът на регионалното развитие Виолета Комитова заяви, че тези процедури в тяхното министерство са разделени на две големи теми – свлачища и магистрала „Хемус“.
Тя изнесе данни, че за 2019 г. с министерско постановление има голяма спешност да се укрепят 84 свлачища, за което са отпуснати 580 млн лева от бюджета. 201 млн. отиват в „Автомагистрали“, което договаря с 30 фирми и им превежда 188 млн. авансови плащания без обществени поръчки. За всяка фирма сумата, която се превежда, се определя от оферта, определена от фирмата. Фирма Х например е получила договор за 16 млн., каза Комитова.
За всичките 84 свлачища авансите са раздадени през декември 2019 г. Само по едно свлачище се работи – това при Рилския манастир. Срокът на договорите изтича през декември тази година. „Трудно ми е да си представя как ще ги изпълним“, каза министърката.
Една и съща структура се наблюдава и в Регионалното министерство, и в Икономическото. В МРРБ се нарича „Автомагистрали“, в Министерството на икономиката се нарича Държавна консолидационна компания – категоричен беше икономическият министър Кирил Петков.
„Днес искам да обърна внимание на изграждането на правителствения комплекс. Представете си 90 000 кв. м административна сграда в София Тех Парк дадена, подписан договор без обществена поръчка за цената от 182 202 000. 182 млн. се дават без обществена поръчка на фирма за пълен инженеринг – проектиране, строителство и авторски надзор“, каза министърът.
Той попита защо е нужна 90 000 кв. м административна сграда, защо такава сграда трябва да се сложи точно в София Тех Рарк и защо парите се дават на инженеринг без обществена поръчка.
За язовирите 630 млн. са дадени на Държавната консолидационна компания.
„Тя авансира 100% на държавната компания, която е нейна собственост, монтажи. От тези 630 млн. до този момент имаме само десет приключили ремонта. За тези ремонти, при които аз влязох лично в детайл да видя какво се е случило, цифрите, които видях – беше два пъти цената на бетона в сравнение с пазарната цена и пет пъти цената на транспорт“, обясни Петков.
