Кои са лицата на иманярския бизнес
През 70-те години започва истинското изграждане на нелегалните структури за износ на ценности. Обществена тайна е, че контрабандата е канализирана като официална държавна политика. Наречена е „скрит транзит“ и е възложена на външнотърговското дружество „Кинтекс“ (шеговито наричано „Кинкалерия и текстил“), родно отроче на Държавна сигурност. Тя работи с добре осигурени канали за транзит.
„Иманярството“ заразява висшия и средния ешелон на социалистическата държава. Милиционери, военни, граничари или направо офицери от службите заедно с обикновени иманяри копаят и взривяват, а намереното отива в частни колекции.
В средата на 70-те се създава служба „Културно наследство” предимно с кадри на Първо главно управление на ДС, външното ни разузнаване. Шефът на тази служба кадровият офицер от Първо главно управление на ДС Живко Попов създава три задгранични фирми на специално изпратени за целта навън българи, през които започват да минават артефактите и в двете посоки – оттук за продажба на аукционите и частните колекционери в Западна Европа, а от чужбина – към България.
И всичко си върви по план, докато каналите за антики влизат в полезрението на дъщерята на Тодор Живков. Версиите защо Людмила Живкова решава да сложи прът в колелата на добре смазаната машина, са много. Един от тях е, че е имала ментален проблем на тема „България – център на световната цивилизация“.
Най-достоверна обаче изглежда версията, че тя решава да сложи ред в тази дейност под крилото на държавата. До този момент големи шефове на партията и държавата вършат сериозна иманярска дейност, организират групи да копаят и взривяват, без някой официално да проследява трафика. На практика дори хора на най-високи нива не могат да проследят детайлно къде отиват милионите левове от реализираните сделки с колекционери на Запад, освен ако не участват в съзаклятието. За част от намерените съкровища знаят ограничени групи от съмишленици, а самите артефакти никога не са описвани и показвани на светло.
Людмила Живкова създава служба „Културно наследство” и й възлага да се опише и документира кой какво и откъде е изкопал и къде е отишло археологическото богатство на страната. И още – да се открият по целия свят и донесат в България археологически, исторически и културни паметници, свързани с историята на страната ни, и това да увенчае инициативата за честването на 1300-годишнината на държавата.
В иманярската дейност участват официално и дипломати, иначе офицери от разузнаването, чиито имена се свързват с няколко от най-емблематичните, дълбоко засекретени и неизяснени до ден днешен случаи в българската история като атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и убийството на писателя Георги Марков в Лондон.
Така културно-историческата дейност, каналите за антики и изключителната инициатива за честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава се преплитат с най-високите нива на външния ни шпионаж.
С идеята си да сложи под контрол каналите за антики и иманярството обаче Людмила Живкова удря не само партийните върхове, но и интереса на почти всички управления на Държавна сигурност – активни участници в същия процес и съответно си създава още врагове.
Като дъщеря на първия ръководител и отрасла в безметежна среда, Людмила Живкова едва ли е съзнавала, че създава сериозна интрига между няколко управления на ДС, като се обляга и работи предимно с 14 отдел РИК на Първо главно управление на ДС, и не подава никаква информация за това какво става.
Една любопитна история, която се разпространяваше като слух, е следната:
В отговор службите решават да подведат нея и хората от близкия кръг на Людмила, като им подхвърлят уж пристигнала от чужбина странна старинна карта на съкровище, скрито в гробница в Странджа. Нейната кухина с формата на правилен куб уж била засечена по сателит и от руснаци, и от американци, че дори и британци откъм Гърция са „засекли“ странната гробница.
„Нещото” е толкова важно по преценка на Людмила, че човек от екипа прави непрекъснати совалки чак до вътрешния министър Димитър Стоянов.
Изпратен от нея екип заминава за Странджа и става свидетел на странни събития там. Един от екипа, човек на службите, успява да отклони „експедицията“ от точното място.
При странни обстоятелства през юли 1981 г. Людмила Живкова умира. Смъртта й и досега е обвита в тайна. Официалната версия е самоубийство, но никой не се занимава кой и защо предизвиква дълбоката й депресия. Освен конфликтът й с нашата Държавна сигурност и тя е наблюдавана внимателното от руските служби. Известно е, че руските другари не одобряват политиката й и смятат, че ако тя наследи баща си, съществува реална опасност да се опита да отклони България от руската орбита.
Утре „Странната 1981 година“
