Илхан Андай е роден на 11 август 1968 година в Ардино. Завършил е социална администрация и управление на човешки ресурси, но от 1989 година до днес работи в медии. Бил е кореспондент на „24 часа“ в Кърджали, отговорен редактор на „Столичен 24 часа“ и ръководител на „Регионални издания и кореспонденти“ в пресгрупата. От 15 години е управител на дружество, чиято собственост са вестници и сайтове, от които най-популярният е 24rodopi.com
Интервю на Тодор ТОКИН
– Господин Андай, как оценявате посещението на Карадайъ в Турция и срещите му с Ердоган?
– След санкциите по закона Магнитски, които удариха Васил Божков и Делян Певски, Карадайъ отиде на пожар при Ердоган, защото ДПС влиза в предизборната кампания с притеснения за загуби от американските санкции, тъй като при евентуалните загуби на гласове е необходимо електорално подсилване откъм Босфора.
– Ще донесе ли наистина тази визита повече гласове на ДПС?
– Карадайъ гостува в резиденцията „Вахдеттин“ на лидера на Турция, който има доверието на поне половината от изселниците ни там. Но той гостува и на човека, създал перфектната машина за избори, може би най-добрата в демократичния свят, колкото и кусури да намираме в Ердогановия модел „религия-политика-демокрация“.
В Турция с право на вот са 300-350 хиляди нашенци, по данни на почетния председател на „Балгьоч“ Турхан Генчоглу. Приемаме, че 150 000 са ердоганисти и при желание управляващата Партия на справедливостта и развитието може да стигне до всеки един от тях. Да повторим – ако Ердоган го реши това! Но аз мисля, че неговите цели са дългосрочни. Карадайъ разговаря и с лидерите на другите три важни политически сили от властта и опозицията, а в момента значими лица от ДПС и кметове са в Турция и работят с изселническите лидери и представители на местните власти.
И когато говорим директно за изборен резултат на самата територия на тази перфектна машина, следва да отбележим, че само с гласовете там ДПС може да влезе в парламента, дори в България само един Йордан Цонев, примерно, да гласува за ДПС.
При 300-350 хиляди имащи право на глас, разумно преодолима е котата 100 000. От 120 000 нагоре ще е пародия на избори. На 4 април ДПС получи подкрепата на 19 877 изселници. Колко ще надгради на 11 юли, зависи само от това какви указания ще даде Ердоган за това на какви обороти да бъде включена изборната машина. И разбира се, доколко ще се хванат на стръвта крайните националисти у нас, за да вдигнат активността в депесарските райони у нас.
– Каква е вашата прогноза?
– 40-50 хиляди гласа за ДПС в Турция са разумната прогноза, от там нагоре ще говорим за голям успех в стратегията на Доган и Карадайъ. За 50 000 гласа ДПС трябва да почерпят. Но шумът в изселническите квартали ще рефлектира в смесените региони в България, където има десетки хиляди потенциални избиратели на ДПС, които в последните години не гласуват за партията. Все повече етнически турци се оправят сами в живота и се движат със скорост, по-висока от тази на партийните активисти. И това е един от големите проблеми на ДПС, които или нямат сетива да уловят това, или тези, които виждат накъде вървят нещата, ги е страх да ги назоват с истинските им имена. И това не е само при ДПС, като цяло активите на партиите изостават в развитието си спрямо самите избиратели. Този, който дава гласа си, вече е на скорост за модерна европейска магистрала, а партийните активи се мъчат с друга, подобаваща на междуселски път, осеян с много дупки. Избирателят вдига летвата, партиецът е на друга вълна – как да оцелее на хранилката.
– Но заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев заяви, че партията няма да разчита толкова на изселниците в Турция, а на работещите в Западна Европа?
– Проблемът на Цонев е, че не познава в дълбочина турския етнос. Нищо, че е от квотното присъствие в ДПС, това не го оправдава. Да чете, да слуша, за да разбере, че с тези думи той по-скоро обижда изселниците, които са много силно свързани с България, дори затова, че са хора, изгонени от родината си през 1989 година. Изселникът иска да се върне в България, а десетките хиляди от смесените региони са напуснали по принуда, някои от задаващата се тъжна перспектива в родното село, град, община. Изселниците са изгонени от тоталитарната власт, гурбетчиите са принудени от демократичната, в това число вина носи и ДПС. Темата „Разделени семейства по време на демокрация“ е друг голям проблем на ДПС, но и на останалите партии.
Така че активът на ДПС по-скоро ще бъде посрещан топло в изселническите квартали, но на Запад да внимават – могат и шамари да ядат, ако се олеят с пропагандата.
– Казахте в интервю, че краткосрочната цел на Ердоган е да види Карадайъ вицепремиер в правителство на ГЕРБ. Каква е тази хипотеза?
– Говорих за вариантите за парламентарно групиране и коалиции след 11 юли през призмата на разговора Карадайъ-Ердоган. Лично за мен по-вероятно е така нар. „протестърски партии“ и БСП да се споразумеят за функциониране на новия парламент поне една-две години, като се удължи животът на настоящото служебно правителство с леки козметични промени.
Но ако се вярва на българските социолози, първото нареждане ще е в ръцете на Бойко Борисов. Ако „патриотите“ прескочат 4-те процента, ГЕРБ ще има нужда само от още един играч, за да си гарантира мнозинство за коалицията. ДПС през последните години показва, че иска парадно влизане във властта и дори намери формули – експертно правителство, програма с ускорено догонващо развитие, спасяване на България. Ако се очертае тази възможност, ДПС по всяка вероятност ще подкрепи кабинет на Даниел Митов, който се очертава да е следващият оперативен шеф на ГЕРБ. И на това място припомних думите на бившия турски премиер Давутоглу в средата на декември 2015 година, когато пред Борисов и Местан казва, че се надява някой ден да ги види във властта. Борисов – премиер, Местан – вице! Един ръководител на Анкара никога не говори „едно към гьотере“, ей тъй, лаф да става. Думите разкриват дългосрочни цели. След 11 юли може да имаме Митов вместо Борисов, Карадайъ си е Карадайъ.
– Колко мандата ще спечели ДПС на предстоящите парламентарни избори? Как ще бъдат разпределени 5-те мандата в Кърджали?
– ДПС няма да постигне броя гласове и съответните мандати, които фигурират в анализа на Доган и спуснатите по региони цели, но ще бъде отчетено, че структурите са се представили много добре. Доган е максималист и знае точно колко гласа и колко души в парламента гарантират рестарт на влиянието на ДПС, но по места има трудно отстраними проблеми. Така например, в Пловдив-град, където аз живея от 10 години, виждам как не се получава изтласкването нагоре и партията ще остане с 0. Грешка сред грешка в този град, в който дойдоха да живеят много хора, които по родните си места са гласували за ДПС. В София картината е друга, грешките други. Всеки от смесените региони има своя специфика. Пробив в Шумен или Разград можеш да направиш по един начин, но в Кърджали е немислимо
Конкретно в Кърджали системата „Хеър-Ниймайер“ ограничава ДПС до 3 мандата, а остатъците отиват в региони като Видин и Монтана. Вероятно и този път ще се получи така. 4-тият мандат е като бонбон за актива, но Байрамът е на 18-и, а не на 11 юли, което означава, че и местното ДПС ще се надява срещата Ердоган-Карадайъ да отприщи едно многохилядно пътуване от изселническите квартали към родните краища. Хем за почивка, хем за смяна на паспортите, хем за гласуване. Дали ще стигне за 4-ти мандат, това е въпрос на финансиране и организация.
