2000 български жени са натъпкани с индустриален, а не медицински силикон, разказва БНР в свое разследване на един от най–големите световни скандали в медицината. През 2010 година става ясно, че една от водещите фирми в областта на естетическата хирургия предлага в продължение на десетилетие силиконови импланти, но не с медицински, а с промишлен силикон. Това е сертифицирано от TÜV Rheinland – един от най-големите сертифициращи органи в световен мащаб.
Проблемите, включително и в България, се появяват за първи път около 2010 г. У нас засегнати от тези импланти са хиляди жени, а по света са стотици хиляди. От тогава започва и една юридическа драма по търсене на правата и обезщетение за засегнатите жени.
Имплантите в България се внасят от 2005 г., като след 2006 г. вносът става по-активен, а от 2008 г. се внасят вече и в Румъния, казва Седрик Жоакимсман – дистрибуторът за България. За проблема с имплантите той разбира на 29 март 2010 г., когато френската здравна агенция прави инспекция в Poly Implant Prothese (PIP) и разбира, че пълнят имплантите с индустриален силикон.
“За медицински изделия, които се имплантират, и за всички медицински изделия по принцип, трябва да има стриктен контрол. Ние смятаме, че имаше такъв, защото това бяха импланти, които са сертифицирани и които имат разрешение за пускане на пазара в Европа и в други страни по света, защото гарантират качеството на продукта”, обяснява той.
За да се разбере за проблемите се оказва, че трябва да мине време. До 2010 г. няма хирург, който да е посочил, че има проблем с някой от имплантите, но след това започват да се появяват сигнали за това. Ако се спука, имплантът може да се разпространи в цялото тяло. Има жени, при който силиконът влиза дори в белия дроб.
Във Франция скандалът тръгва след сигнали от хирурзи за по-чести случаи на руптури на имплантите и от там Френската здравна инспекция прави проверката, при която се открива, че пълнят имплантите с индустриален силикон.
В България с такива импланти са около 2000 жени, като половината от тях имат спукване на имплантите, а при две трети от тях това води до медицински последствия. Още през 2010 г. Седрик Жоакимсман намира адвокати, с които да потърси обезщетение от TÜV Rheinland, които според него не са си свършили работата, като целта му е да постигне финансово обезщетение за жените в България, с което те да подменят имплантите си. Тогава обаче от сертифициращия орган отказват дори да разговарят с него. И така казусът стига до съд. Междувременно се разбира в целия свят за проблемните импланти и през 2013 г. Седрик Жоакимсман печели делото срещу тях, а кампанията за обезщетение вече обхваща жени от целия свят.
Две от жертвите на некачествените импланти в България вече са получили по 7000 евро обезщетение, като има 100 жени от втора и трета процедура и са получили авансово 3000 евро, и 150 жени от четвърта процедура, които трябва да получат около 6000 евро през септември. Все още има възможност да се включат засегнати жени в следващи процедури.
