За последен път американски и руски лидери се срещнаха в Женева през ноември 1985 г., когато Роналд Рейгън влезе в схватка с Михаил Горбачов. Оттогава времената много се промениха, но със сигурност ще има отгласи от миналото, когато тази сряда президентите Байдън и Путин се съберат във вилата с изглед към Женевското езеро, пише „Ню Йорк таймс“, цитиран от Медиапул.
Президентът на САЩ е обещал да изнесе лекция за правата на човека и руските авантюри в чужбина, а президентът на Русия ще отвърне по подобен начин. А на отделните пресконференции в края двамата мъже вероятно ще кажат, че са направили от света по-безопасно място въпреки техните разногласия.
Това би било немалко постижение и то е необходимо, защото, както и двамата лидери са казвали, отношенията между САЩ и Русия са в „най-ниската си точка от години“, припомня вестникът и изброява „многото фронтове“, които са сериозна заплаха за международния ред и глобалната сигурност – Украйна, Сирия, киберсигурността, правата на човека.
Същевременно има и сфери като климатичните промени, Иран, Китай, топенето на ледовете в Арктика и пандемията, в които повече бизнес отношения между Вашингтон и Москва биха били от взаимна полза. Ето там е най-нужна дипломацията на върха, за да се намери начин за управляване на отношенията, така че антагонистите все пак да си сътрудничат, където е необходимо.
За някои американци може да е изненадващо, че в очите на мнозина руснаци именно САЩ вредят на света и трябва да се променят; че САЩ трябва да признаят, че еднополюсният модел е изчезнал и не могат да се налагат по света; че САЩ проповядват за демокрация и човешки права и налагат санкции на онези, които ги нарушават, но собствената им демокрация е в поляризиран безпорядък, отбелязва нюйоркският всекидневник, цитиран от БТА.
А в Русия въпреки проблемите в икономиката и дългия престой на Путин във властта и въпреки че дисиденти като Алексей Навални я разклатиха, руският президент остава популярен, отчасти заради това, че съумява да напомни на САЩ – било с кибернамеса, било с движение на войски по границите на Украйна, – че с Русия трябва да се съобразяват.
Според автора на статията, член на редколегията на „Ню Йорк таймс“, срещата в Женева няма да помири тези възгледи, нито пък някой от двамата ще може да проникне в душата на другия. Но и двамата имат сериозни основания да направят отношенията си по-стабилни и предвидими.
Шанс за някои политически затворници
В Русия има стотици политически затворници и в Женева президентът Байдън може да помогне за освобождаването на някои от тях, извежда в заглавие „Вашингтон пост“.
Загрижеността за правата на човека не е политическа приумица, пиар акция или израз на благотворителност, а основен аспект в международните отношения, неизменна част от икономическото развитие и въпросите на сигурността. Това е признато от световните сили още в Хелзинкския процес преди близо 50 години и е залегнало като главен принцип за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в която членуват и Русия, и САЩ, припомня авторът.
Трудно е да се каже откъде да започне разговорът с Путин за човешките права. Изборите в Русия са сведени до предварително аранжирани ритуали без реално състезание; свободата на медиите е потъпкана, като някои от тях са вече закрити или са поставени под държавен контрол; мирни демонстранти редовно биват бити и арестувани; наскоро със закони бяха криминализирани като „екстремистки“ и „нежелани“ опозиционни организации; държавно спонсорирани убийци действат безнаказано било с отрова (Алексей Навални), било с куршуми (Борис Немцов).
Всички тези въпроси, продължава вашингтонското издание, трябва и дано да бъдат повдигнати от Байдън в Женева, несъмнено без да бъде постигнат много голям напредък по тях. Но има един пункт в дългия списък с нарушенията на човешките права от Путин, в който Байдън може да очаква резултат, както се е случвало на предишни американски президенти при срещи с лидери на Кремъл.
През 1985 г. в Женева, където трябваше да се обсъжда контролът върху въоръженията и противоракетната отбрана, Рейгън каза ясно на Горбачов преди срещата, че напредъкът по други въпроси зависи от темата за нарушенията на човешките права в СССР и най-вече проблема с политическите затворници. Рейгън лично се ангажира с трима от тях: нобелистът по физика и дисидент Андрей Сахаров, въдворен в град Горки; физикът Юрий Орлов, основател на Московската хелзинкска група, заточен в Сибир след излежана присъда в лагер; и правозащитникът Анатолий (Натан) Шчарански, осъден за държавна измяна. Притиснат лично, Горбачов обеща да проучи техните случаи и тримата бяха освободени след по-малко от година.
Подобно на Рейгън и други президенти на САЩ са успявали да издействат освобождаването на съветски „затворници на съвестта“, припомня „Вашингтон пост“. Сред тях са протестиралият на Червения площад срещу инвазията на Варшавския договор в Чехословакия Владимир Дремлюга (по настояване на Ричард Никсън пред Леонид Брежнев); изтъкнатият дисидент Владимир Буковски (разменен през 1976 г. в Цюрих за чилийския комунист Луис Корвалан със съдействието на президента Джералд Форд) и активистът по „самиздат“ Александър Гинзбург (освободен заедно с други по искане на Джими Картър, предявено лично пред Брежнев).
Днес в Русия има близо 400 души, хвърлени в затвора заради политически или религиозни убеждения, сочат оценки на правозащитни организации, съобразени с международно признатите дефиниции, пише „Вашингтон пост“ и изброява най-изтъкнатите сред тях: Алексей Навални, Андрей Пивововаров (арестуван миналия месец на борда на полски пътнически самолет), Алексей Пичугин (политическият затворник с най-голямата присъда и последен заложник по „аферата ЮКОС“) и Юрий Дмитриев (преследван, защото е документирал масовите екзекуции по съветско време).
Джо Байдън може да не се върне от Женева с някакви значителни споразумения. Но също като предшествениците си той може да постигне реална промяна, ако лично се застъпи за вкараните несправедливо в руските затвори, заключава авторът на статията Владимир Кара-Мурза, старши сътрудник в Центъра за човешки права „Раул Валенберг“.
