Радиотелескоп в Канада е засякъл 535 бързи радиоимпулса, които се определят като силно енергийни явления.
Дългоочакваните резултати показват, че тези загадъчни изблици са еднократни събития, само малка част от тях се повтаря периодично и продължават десет пъти по-дълго.
Астрофизиците били озадачени. Кое предизвиква тези бързи радиовълни?
„Мисля, че това всъщност само показва, че има разлика“, казва съавторът на изследването Кийоши Масуи, астрофизик от Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж.
Защо свръхмощните радио изблици са най-объркващата загадка в астрономията?
Внезапният скок в наличните данни за една нощ постави общността на радиоастрономията в главозамайващо объркване.
Екипът обяви резултатите си по време на виртуална среща на Американското астрономическо общество на 9 юни и публикува четири принта в онлайн хранилището arXiv.
CHIME е телескоп без движещи се части. Състои се от четири полутръбни антени, всяка с дължина 100 метра. Във всеки един момент той наблюдава една тясна ивица на небето над себе си. Но докато Земята се върти, телескопът сканира небето и чиповете за цифрова обработка събират сигналите му, за да образуват изображение.
CHIME първоначално е замислен да картографира разпределението на материята във Вселената, но в нейния дизайн е добавен сложен комплект допълнителна електроника, за да може да улавя и бързи радио изблици. Много от работниците на терен са били скептични относно потенциала на телескопа за откриване на такива радио импулси, но последното съобщение ги опровергава.
Засега има просто данни – един от 535-те открити импулса се повтаряли. Те идват от 18 източника, забелязвани да излъчват изблици няколко пъти. Двете групи изблици се различават по продължителност, като еднократните събития са много по-кратки.
Едно от възможните обяснения според екипа е, че сигналите може да възникнат, когато силно магнетизирана неутронна звезда обикаля около обикновена звезда в удължена орбита. Тъй като неутронната звезда периодично се приближава до спътника си, избухванията могат да се получат от нейното магнитно поле, разпръскващо силно енергийния звезден вятър.
От друга страна, те могат да бъдат резултат от катаклизми, като сблъсъци на неутронни звезди или магнитни бури в млади неутронни звезди, наречени магнетари. Събитието Млечен път беше свързано с такова явление, известно като магнитар.
Но теорията за магнетара е подложена на съмнение от съобщението от миналия месец за изблик от „кълбовидно купче“ в галактиката M813. Кълбовидните клъстери са гъста колекция от много стари звезди и се счита, че е малко вероятно да приемат магнетари.
Първото откритие на бърз радиовзрив през 2007 г. беше шок за изследователите и в продължение на много години бяха известни само няколко. Теоретиците излязоха с множество възможни обяснения и шегата беше, че теориите са повече от действителните събития.
Какво ще донесе за представите ни за вселената това откритие е рано да се каже. Тепърва ще се прави каталог на тези мистериозни явления, за които дори теоретиците не са подозирали.
По материали на Nature
