Здравите канарчета увеличават имунната си система, когато са поставени до видимо болни птици, без всъщност да се заразят.
За канарчетата дори само това, че техните пернати приятели се разболяват, може да е достатъчно, за да подобрят превантивно имунната си система. Здрави птици, настанени в полезрението на птици от същия вид, заразени с общ патоген, предизвикват имунен отговор, въпреки че не са заразени сами, съобщават изследователи в Biology Letters.
„Наистина е очарователно да разбереш, че някакъв визуален сигнал може да промени имунната функция“, казва Ашли Лав, еколог по болести от Университета на Кънектикът в Сторс. Точно доколко тези промени действително защитават птиците, остава неясно, казва тя.
Имунните системи са като часови, те патрулират тялото за нашественици и призовават кавалерията, след като бъде открит патоген. Традиционно патогените трябва да влязат в организма, за да стимулират този вид реакция.
Но някои изследвания по-рано заподозряха, че възприеманите заплахи могат да разбият имунните клетки. Например един експеримент с хора установява, че само снимка на болен човек увеличава активността на стимулиращи възпалението химикали, наречени цитокини. Но никой никога не е пробвал да разбере дали ако човек гледа действително болен човек, това може да принуди имунната система да предприеме превантивни действия, казва Лав.
„Много заболявания сред обитателите на дивата природа имат тези очевидни физически симптоми“, казва тя. Ако дивите животни могат да се подготвят имунологично при първите признаци, те могат да бъдат по-добре подготвени да се преборят с нашественика, когато той дойде.
За да проверят тази идея, Лав и нейните колеги заразяват 10 канари в клетки (Serinus canaria domestica) с Mycoplasma gallisepticum или MG, често срещан бактериален патоген, който причинява конюнктивит и екстремна летаргия. Болните птици изглеждат „доста раздути“, казва Лав.
Девет здрави птици бяха настанени в пряк визуален контакт при техните болни посестрими, но достатъчно далеч, за да се избегне инфекция. Идентична постановка, но със здрави птици, беше разположена в същата стая, но от другата страна на непрозрачен разделител. В рамките на един месец изследователите събират кръвни проби от птиците, измерват различни аспекти на имунната активност и проследяват колко болни изглеждат заразените птици.
Докато здравите птици стават свидетели на видимо болни съседи, имунната им система се раздвижва. Броят на белите кръвни клетки също се различава значително при птици, изложени при болни индивиди. Нивата на цитокини не се различават между двете групи.
Кръвните тестове показват, че по време на експеримента нито една здрава птица не е хванала MG, което предполага, че някаква външна реплика е променила имунната функция. Тази реплика вероятно е била визуална, казва Лав. Миризмите и звуците на болните могат да достигнат до всички птици в експеримента, но само птиците в пряк поглед на болните птици показват имунен отговор.
„Това беше доста убедително проучване“, казва Дана Хоули, еколог по болести от Вирджиния Тех в Блаксбърг. Много животни избягват инфекцията чрез социално дистанциране, казва тя. Например, омарите се пазят от бърлоги, заети от болни индивиди, а домашните чинки, които Хоули изследва, избягват хора, които изглеждат болни.
Но социалното отдалечаване има своята цена, особено за силно социалните видове. За видове, които се хранят заедно или разчитат на безопасност от голямата бройка, засилването на имунния отговор само при вида на болестта може да осигури известна защита, като същевременно позволява на животните да се приближават и да се запознаят лично.
