Столичната галерия „Синтезис“ ни кани на изложбата “Непознатият фотограф“ – първото задълбочено представяне на работата на Георг Волц, едно от най-значимите имена в българската фотография от края на XIX и началото на ХХ век. Откриването е на 17 юни от 18:30 ч.
Георг Волц живее и работи в България от 90-те години на XIX век, а след 1905 г. става дворцов фотограф на княз, а сетне и цар Фердинанд I. Изложбата обхваща периода от 1900 г. до началото на Първата световна война. Освен непоказвани досега фотографии на Георг Волц от Балканските войни тя включва и снимки на стара София, пейзажи от различни места в България и първите въздушни панорамни снимки на България, направени от фотографа с аероплан. Архивът на фотографа включва и репортажни кадри от важни събития от периода на Третото българско царство като: обявяването на независимостта на България, посещението на Великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и голямото земетресение през 1913 година в Горна Оряховица.
Изложбата включва портрети на цар Фердинанд I и семейството му, портрети на известни личности, войници и офицери, както и фотографии, документирали живота и бита на българското население по онова време.
“Георг Волц е сред най – оригиналните и изящни майстори на фотографията в България от годините, в които това изкуство е все още достатъчно младо, и затова се нуждае силно от своите смели търсачи и експериментатори. (…) Но заедно с това финесът и тънко загатнатият символизъм на неговите портретни и пейзажни творби ще Ви подсетят, може би, за Каспар Давид Фридрих, за Габриел Росети и прерафаелитите” – пише д-р Андрей Захариев.
Изложбата “Непознатият фотограф” е съпътствана с едноименна фотокнига, в която инициаторът на проекта Биляна Брайкова Карастоянова е събрала над 900 непоказвани досега фотографии на Георг Волц. Тя осъществява нелеката задача да дигитализира хиляди фотографски плаки и хартиени копия, да ги опише и да събере информация за тях. Резултатът е най-значимият досега монографичен портрет на непознатия фотограф Георг Волц. Книгата ще може да бъде закупена по време на откриването на изложбата, както и през цялата продължителност на изложбата от магазин Фотосинтезис.
Кой е Георг Волц?
Георг Волц е роден през 1863 г. в град Нафплио, първата столица на Гърция (преди Атина). Родът Волц е холандски по произход, преселил се в град Фолках, окръг Китцинген, Бавария, поради липсата на препитание. Едуард Волц (бащата на Георг Волц), работи като адютант на принц Отон I Баварски, който след освобождението на Гърция е избран за гръцки цар. По този начин фамилията се заселва в Гърция.
Майка на фотографа е италианката Елизабет Мацолини, дипломат на Италия за Бавария. Семейството има пет деца. Георг Волц е най-малкото от тях.
Бил още ученик, когато баща му си наумил да го направи свещеник, но Георг нямал влечение към духовното звание, а по-скоро към изкуство. Един ден без знанието на роднините си отпътува за Париж, където се запознава с френски фотограф и топограф, който го взима за свой чирак. Георг започва да усвоява фотографския занаят и му се посвещава напълно.
В Париж се запознава с французойката Ортанс Жерна. Двамата отиват в Гърция, където се женят и остават да живеят, имат пет деца.
Георг Волц работи за компанията, отговаряща за строежа на ЖП линията София-Роман, като изготвя топографските карти и фотографиите, необходими за изчисленията на инженерите. Той е силно очарован от природата в България и в края на 90-те години на XIX век се разделя с френската си съпруга и се установява да живее и работи в София. Открива свое фотографско ателие на ул. Леге № 10, а по-късно и второ ателие на улица Славянска № 21, което Волц рекламира като „Музей на фотографията“.
Георг Волц е поддържал приятелски връзки с изтъкнати общественици и интелектуалци като: семейството на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Петко Р. Славейков. Чест гост в ателието бил дори самият цар Фердинанд. Благодарение на големия си професионализъм получава предложение да стане негов дворцов фотограф. Следва неотлъчно царя при всичките му пътувания. На официални събития и по време на военни действия.
Неговите кадри от Балканската и Междусъюзническата война са безценен исторически документ. Георг Волц, заедно със своята камера, лети с аероплан. Неговите военни протоколи са едни от първите в света снимки от самолетно разузнаване на военни обекти.
Фоторепортажите му са публикувани в европейски издания като: „Илюстрасион“, „Илюстрейт Цайтунг“, “Илюстрейд Лондон Нюз“, българското списание „Светлина“ и много други наши и чуждестранни вестници и списания. Въпреки напреднала си възраст, Георг Волц решава да вземе участие в Първата световна война.
Умира на 16 октомври 1917 г. вследствие на простуда, получена на фронта. Погребан е в Централните Софийски гробища.
Изложбата “Непознатият фотограф” на Георг Волц продължава линията на галерия Синтезис да показва автори, оставили значима следа във фотографията от първата половина на 20-ти век. В същия модул през 2018 г. беше показана изложбата “Разказ за Несебър“ на арх. Николай Попов, последвана през 2019 г. от “Голо тяло” на Георги Ст. Георгиев, изложбата „Манаки – история в снимки“ и от „Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов“ през 2020 г.
В изложбата “Непознатият фотограф” са включени репродукции сканирани от стари фотографии и стъклени плаки, съхранени от внуците на Георг Волц, инж. Иван Терзиев и Франсоаз Мари Режин Волц.
Изложбата е част от програмата на Месеца на фотографията 2021.
Тя се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Култура“ към Столична община, Фотосинтезис и с незаменимата помощ на Емануила Живкова и културната организация „Таратанци“.
Проектът е в памет на Франсоаз Мари Режин Волц (1948-2017), радетел на френско-българската дружба и сътрудничество.
За осъществяването на изложбата и фотокнигата “Непознатият фотограф Георг Волц”, Биляна Карастоянова и екипът на галерия „Синтезис“ изказват благодарност на: инж. Иван Терзиев, Юри Воденичаров, Даниеле Индако, Емануила Живкова, Росен Ненов, д-р Андрей Захариев, доц. Георги Лозанов, Стоилка Богева, Камелия Георгиева, Пламен Баръмов, Александър Миланов, Петрос Алексиадис, както и на GLP Printing и Принт център „Фотосинтезис“.
