Любила ты, и так, как ты, любить
Нет, никому еще не удавалось!
Тези стихове на Фьодор Тютчев са посветени на неговата любима Елена Денисова. За 14 години връзка тя родила на поета 3 деца, но той не отпечатал нито едно от стихотворенията, които й посветил, за да не огорчи съпругата си. После горчиво съжалявал.
Елена Денисова е жената, от която всички отвръщали очи заради незаконната връзка с поета, тя също страдала, но не могла да се откаже от любовта си.
Елена, която близките наричали ласкаво Леля, била от старинен обеднял дворянски род. Останала без майка от малко дете, тя е отгледана от леля си Анна Дмитриевна, инспектриса в Смоленския институт за благородни девици, където главно внимание се отделяло на нравственото възпитание на девойките. Още като невръстно момиче тя водела племенницата си на балове, оставала я сама в компанията на младите бохеми, докато самата тя отивала да играе карти.
Тютчев и съпругата му Ернестина
Така Елена напълно се ползвала от даровете на свободата – пропускала занятия, ходела на гости у прияели в петербургските им домове. Остроумна, весела и енергична, тя се къпела във вниманието на множество блестящи поклонници.
Точно в института за благородни девици тя се запознава с дъщерите на Фьодор Тютчев от първия брак Даша и Катя. Чрез тях се запознава и с техния баща. Момичетата си ходили на гости, разхождали се заедно, споделяли съкровени тайни.
Обикновено Тютчев се влюбвал от пръв поглед, но с Елена било различно. Увлечението му към нея нараствало в течение на 5 години, докато стигнало до необратимост: „такава самоотвержена, толкова дълбока, толкова страстна и силна любов“ и тя така го омагьосала, че той завинаги останал неин пленник.
През август 1850 г. 47-годишният Тютчев заедно с голямата си дъщеря и 24-годишната Елена поели на малка разходка към Валаамския манастир. По това време между поета и девойката вече пламнала първата искра, но никой нищо не подозирал, дори съпругата на Тютчев Ернестина Фьодоровна.
Елена с леля си Анна Дмитриевна
А една година по-късно, през март, цял Петербург осъмнал със скандал – оказало се, че студентката Денисова тайно се срещала с бащата на своите приятелки и скоро ще ражда. И полетели глави, но някак си Тютчев останал встрани от скандала, целият обществен гняв се излял върху Елена. Вратите към домовете на приятелите, където била желана гостенка, се затворили. Леля й била уволнена от института за благородни девици, а бащата на Елена в яда си се отрекъл от нея, роднините също.
Бременната Елена след няколко месеца родила момиченце, което кръстила на себе си. Денисова подарила на Тютчев още две деца – син и дъщеря. Всички те носят фамилията на Тютчев, но той не направил нищо, за да отмени статута им на „незаконни“ деца, което не им давало никакви привилегии.
Самата Елена се представяла като Тютчева и се имала за неговата истинска жена. Фактът, че цели 14 години той така и не я направил своя съпруга, Елена обяснила просто: „Обречена съм цял живот да съм в това жалко и фалшиво положение, от което и смъртта на Ернестина Фьодоровна не можа да ме избави, защото църквата не благославя четвъртия брак.“
Елена и Тютчев, кадър от филм за тяхната любов
Забраната за четвърти брак е измислица на Елена Денисова. Освен това Тютчев бил женен само два пъти. Известно е, че той обичал Ернестина и не искал да се развежда с нея. Но явно само по този начин могла да се утеши Елена.
Законната жена на Тютчев Ернестина била еталон за самообладание. Тя си давала вид, че не знае за второто семейство на съпруга си. Поетът страдал от чувство на вина пред двете жени. Но не за това, че изневерявал и на двете, а защото не можел да отдаде цялото си чувство само на едната.
На 22 май 1864 г. Елена заболява от туберкулоза, а на 4 август умира в ръцете му. Скоро след това си отиват и две от децата му. Негови близки приятели си спомнят, че той не престанал жестоко да се укорява за нейната загуба и че не успял да я направи истински щастлива.
