четвъртък, 2 май 2024 г.

Какво не знаем за графичното изкуство?


Столичната галерия „Графикарт“ стартира важен образователен проект

Столичната галерия „Графикарт“ започва серия от образователни изложби, с които си поставя амбициозната задача да ни запознае с тънкостите в изкуството на гравюрата, офорта и литографията. За целта организира цикъл от изложби и работни ателиета, с които последователно ще ни въведе в спецификите на българската възрожденска щампа, западноевропейската графика, екслибриса и японската гравюра укийо-е. В екипа на проекта, който е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата, са привлечени графици и изкуствоведи, които не само ще разкажат теоретично за тези проявления на графиката, но и ще запознаят аудиторията с историческото й развитие.
Първата изложба ще бъде открита в последният ден на май и е озаглавена простичко „Изкуството на щампата“. Началото на графичното изкуство по днешните български земи, според изследователите, трябва да се търси именно в изкуството на щампата от първата половина на ХIХ век. Гравюрата на дърво е първата позната ни графична техника, използвана въобще за създаване на печатно произведение върху хартия. Както и останалите графични техники, дълбокопечатната гравюра навлиза в България XIX век.
Всъщност първите щампи у нас се явяват още в началото на ХIХ век като своеобразен „пътен спомен“ от поклоннически пътувания до Атон и Светите земи. Тази своеобразна „сувенирност“ на щампата е принесена и в българските манастирски средища, където се създават щампарски ателиета. В тях сръчни монаси се превръщат и в първите майстори-графици и създават множество щампи, които поклонници от различни краища отнасят в домовете си. Предвид религиозната тематика на щампата, както и нейното тиражиране, тя се обособява в един особен обект на изкуството, чието изследване и до днес е съпроводено с множество трудности по отношение на определяне на произход, датировка, авторство, реставрация. Но затова пък и до желан обект на колекциониране, който може да бъде видян в множество частни колекции.

В експозицията, която екипът на галерия „Графикарт“ инициира, ще имаме възможност да се срещнем с някои интересни примери на щампарското изкуство у нас от XIX век, които са и своеобразни свидетелства за отношението на тогавашното общество към света на образите. Свят, фокусиран изключително върху религиозното, уточняват организаторите.
В опит за по-същностно проникване в изкуството на българската възрожденска щампа е организиран и блок от занимания, в които всеки желаещ ще може да се включи в събота 5 юни от 10 ч. в галерия „Графикарт“. Там заедно с гафичката Емануела Ковач, реставраторката Кристина Белева и изкуствоведката Рамона Димова публиката ще може да де докосне до щампарското изкуство и да научи интересни факти за историята и реставрацията на щампи.
Събитията се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп, което налага всички желаещи да се включат в работните ателиета и лектории да се запишат предварително. По подобен начин ще се проведе и втората изложба организирана галерия „Графикарт“ – „Западноевропейската графика – изкуството на литографията и офорта“. Както става видно и от самото заглавие, в нея основният фокус ще е върху европейски образци, осъществени в техниките офорт и литография. От галерията поясняват, че литографията може да се разглежда в два аспекта: като репродукционен печатен метод и като технология за създаване на оригинално графично произведение. Открита в самия край на XVIII век, през следващото столетие се превръща в най-популярния печатен способ. Създават се многобройни печатници за бърз, лесен и евтин начин за тиражиране на периодични издания, карикатури, илюстрации, книги, плакати, както и репродукции на известни живописни и стенописни творби. Интерес към каменния печат, проявяват артисти като Домие, Гоя, Дьолакроа, Пикасо, Дали, Лотрек, Миро, Муха, Мунк, давайки нов израз на литографският печат.
За другата техника – офортът, специалистите уточняват се появява малко след гравюрата на дърво в Европа – в началото на XVI век. Според гледната точка на Джорджо Вазари, родината на дълбокопечатните техники е Флоренция, имайки предвид приноса на Масо Финигуера (1426 – 1464), но днес изглежда почти сигурно, че родината на офорта е Германия. Тенденцията за гравиране на метал с киселини е въведена от оръжейници, със специфичната цел да се декорират оръжия и брони, а първият който използва този метод, за да направи печатна форма е Даниел Хопър от Аугсбург.
Втората изложба ще бъде открита на 8 юни, а в нейните рамки отново ще има творческо ателие, което ще се проведе на 12 юни.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html