Новата политическа формация, в която се включва и бившият министър-председател Жан Виденов – „Лява алтернатива“, ще бъде структурирана след 11 юни и ще избере свой лидер. Новата формация изпрати до медиите свой предизборен апел. В него подробно са представени целите на партията и съставът на Инициативния комитет от 32 души.
„След три десетилетия перестроечни злоупотреби с Конституцията от 1991 г., страната ни отново е пред избор, отново е на кръстопът. И след последните безплодни избори България отчаяно се нуждае от алтернатива на компрадорско-олигархичния модел, наложил се в крайна сметка у нас. Изборите дадоха единствено примери на всеобщо бягство от отговорност за страната. Нараства тревогата, че вотът на 11 юли няма да бъде крачка напред.
„Перестройката“ завършва с позор и всеобщо презрение пред очите ни, но надеждна, стабилна и общоприемлива алтернатива няма. Нещо повече – рисковете от предателство на националните интереси в периода на политическото безвремие нарастват. Международните тенденции в региона и в света са по-тревожни от всякога през последните три десетилетия.
Номенклатурно-олигархичната „перестройка“ създаде българската олигархия и дълбока държава, нямащи нищо общо дори с модерния и цивилизован капитализъм. Едва-едва извоювалата авторитет пред обществото висока средна класа се гъне под натиска на откровено архаични модели, порядки и типажи. Ресурсът й да защитава и възпроизвежда държавните институции се изчерпва.
Десните идеи (и все по-истеричния антикомунизъм) вкарват властовите елити в очевидна безпътица и срещат напълно обяснимо недоверие, гняв и съпротива от страна на избирателите“.
Това е апелът на новата формация „Лява алтернатива“. 32-ма души са се подписали под него и заявяват, че са част от организацията, която ще се явява на изборите.
Първо в списъка е името на Иван Атанасов от Асеновград, който е посочен за инициатор. Атанасов се представя като последен ръководител на младежката организация на БКП и БСП, депутат и член на ръководството на БСП през 1994-1998 г, делегат на няколко конгреса на БСП, стопански ръководител, комсомолски и партиен деец в Асеновград. Бивш ръководител на Пътната Агенция, на Проекта АЕЦ Белене и директор на циментовите заводи на „Италчименти Груп“ в Девня и в Димитровград, създател и първи председател на Българската Асоциация на циментовата индустрия. В момента – ръководител на фирми в луксозния международен туризъм и спорт.
Сред записаните в „Лява алтернатива“ са още Жан Виденов, който е девети в списъка, Антон Величков – бивш секретар на ЦК на ДКМС, бизнесмен и земеделски производител, Атанас Василев – бивш кмет на Хасково, ръководител на БСП в Хасково и няколко мандата член на ВС на БСП, Аргир Бояджиев – бивш директор на Пристанище Бургас, Божидар Хаджиев – дългогодишен професор по маркетинг в УАСГ – Пловдив, Владимир Попов – бивш областен управител на Велико Търново, бившият здравен министър в кабинета на Виденов и бивш депутат във ВНС Мими Виткова, Петя Паликрушева – съучредител и настоящ ръководител на Движение „Че Гевара“, Румен Биков – бивш министър на индустрията в правителството на професор Любен Беров, Таско Ерменков – бивш депутат от БСП и Станислав Станилов – бивш народен представител от „Атака“, др.
Самият Виденов е представен по следния начин: „Депутат в VII Велико народно събрание, бивш премиер и ръководител на БСП, няколко мандата депутат и член на ръководството на БСП. Последен ръководител на ДКМС в Пловдив, а преди това – външнотърговски експерт в Корпорация „Биотехника“ и в българо-съветското смесено предприятие „Автоелектроника“. В момента – проектен мениджър. Единствено в страната хабилитирано лице едновременно по управление на проекти и по управление на риска и автор на речници на термините в тези две сфери“.
Бившият депутат от БСП Таско Ерменков обяви в профила си във Фейсбук, че не е част от „Лява алтернатива“ на Жан Виденов. Името му бе сред лицата, които според „Лява алтернатива“ са се подписали под техен апел.
В текста на Ерменков се казва: По повод включването на името ми сред подписалите предизборния апел на така наречената „Лява алтернатива“ съм длъжен да заявя:
Не съм давал съгласие за моя подпис под този апел. Виденов ми се обади и ми каза, че има такъв апел. Изразих уважение към съдържанието, но не съм давал съгласие за включването ми сред авторите. Заявих, че нямам намерение да напускам партията, на която съм член от 1983 година. Надявам се това недоразумение да е плод на техническа грешка.
