Иво АТАНАСОВ*, специално за anteni.bg
Чак не е за вярване колко много хора, които от години и дори от десетилетия познавам като твърди избиратели на БСП, тази пролет ми споделиха, че ще гласуват за „Има такъв народ“. И, сякаш се бяха наговорили, всички се мотивираха с това, че левицата нямало да успее да състави правителство. А може би никакво наговаряне не е имало и не е било нужно – клишето се лееше на воля в ефира и просто нямаше как да не обсеби съзнанието на мнозина. Масовото му разпространение го превърна в изборен факт със следизборни последствия. Според „Галъп“ 10 процента от гласовете за БСП през 2017 г., което прави около 60 хиляди, сега са отишли при „ИТН“. Ако тази мантра не беше попаднала в толкова благоприятна почва, дори и да не броим онези 40 хиляди, оттекли се към новата формация на Мая Манолова, БСП щеше да бъде втора политическа сила и въпросът за сформиране на кабинет можеше да стои по друг начин. Тя обаче се озова трета и върна възложения й от президента Радев проучвателен мандат. По ирония на съдбата обаче и „ИТН“, макар и с втори изборен резултат, не успя да състави правителство. Не можа дори да го предложи. От трън, та на глог, както се казва в подобни случаи.
Номинира за премиер някогашна световна шампионка по шах, колкото да има кой да откаже мандата. Ето как онова, заради което толкова гласове се преляха към листата на сценаристите, се оказа неразрешим проблем и за самите тях. А шоуменът не влезе в новата фаза от живота си като г-н Трифонов, остана си Слави.
Принципно не е лошо да се обръщат към теб на малко име. Особено когато си бил на високи позиции в политиката, но си запазил чувствителността си към хората, наричани от някои „обикновени“, живял си живота на избирателите си, бил си достъпен, не си връщал никого от приемните си, колкото и време да ти е отнемало. Когато са те спирали на улицата, в магазина, на плажа дори, сядали са без покана на масата ти в кафенето, за да те въвличат в проблемите си, звънели са ти по телефона, писали са ти във Вайбър и Фейсбук, причаквали са пред дома ти. Накратко – когато са те приемали за един от тях.
При Трифонов обаче не е същото. Говорят му на малко име, но не защото се чувстват равни с него. Няма как да питаеш искрена близост към някого, чийто бит е в пъти по-добър от твоя, па макар и всичко да е придобито по честен начин. По-скоро обръщението „Слави“ към популярния тв водещ се родее с онова „Бойко“, широко използвано за дългогодишния досегашен премиер. Прилича на оня респект или пък страх, а може би презрение, или пък всичко това – в коктейл, подтикващ ни масово да споменаваме успелите в криминалния ни преход не с имената в личните им карти, а с прякори, кой от кой по-цветист. Дотолкова, че дори главният прокурор официално и публично назовава едного от разследваните не по изискванията на протокола, а с „подземното“ му име.
А може би тайничко той се надява тъкмо на това. Снимка Интернет
Предстои да видим дали Слави се стресна и дори уплаши от възможността да оглави изпълнителната власт, или, преценявайки като недостатъчен броя на депутатите си за стабилно правителство, предпочете да не бъде „господин за един ден“. Сигурно очаква след предсрочните избори парламентарната му група да бъде доста по-голяма. Само че това никак не е сигурно. Защото наивната нагласа, че трябва да се гласува за „ИТН“ не за друго, а тъй като останалите партии нямало да могат да направят правителство, едва ли ще повтори успеха си от 4 април. Далеч по-вероятно е и след новото участие в Народното събрание звездата на телевизия „7/8“ да не се превъплъти в господин Трифонов от високата политика, а да си остане Слави от шоуто.
А може би тайничко той се надява тъкмо на това.
*Иво Атанасов е политик от БСП, народен представител в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание, председател на парламентарните комисии по култура и по медии. Бил е секретар на президента Георги Първанов и член на Съвета за електронни медии. По професия е журналист с повече от две хиляди публикации. Автор е на книгите „Парламентът като „Мъпет шоу“, „Особена точка“, „Леонардо от Лисиците“, „Стъклената къща“ и „Алпинистът без въже“. Член на СБЖ и СБП.
