Стефани Монферме, 49-годишна служителка в полицията във френския град Рамбуйе, е последната жертва на тероризма във Франция. На 23 април тя бе наръгана с нож от неизвестен радикализиран джихадист, като по-късно почина. Случаят изправи на нокти цялата страна, като стана и повод за заплахи към президента Макрон за военен преврат от страна на пенсионирани генерали и множество офицери, които са недоволни от крайното противопоставяне във френското общество. В интервю пред в. „Либерасион“ Жан Шарл Бризар, председател на Центъра за анализ на тероризма във Франция, коментира новите видове заплахи и методите, с които службите се противопоставят на ислямския тероризъм.
Людовик СЕРЕ
– Къде е терористичната заплаха във Франция?
– Вече познаваме от няколко години дифузна и до голяма степен непредсказуема заплаха. Тероризмът с ниска интензивност засяга лица, неизвестни на разузнавателните служби. Те прилагат импровизирани методи на работа, с елементарни оръжия. От нападението през декември 2018 г. в Страсбург не се използва огнестрелно оръжие. Това са хора, които вече нямат никакви връзки, дори виртуални, с мрежи, канали или организации, свързани с терористични дейности. Което, разбира се, прави откриването им изключително трудно за разузнавателните служби.
– Сигурни ли сме, че тези лица нямат никакви връзки с организации?
– Може да има епизодичен контакт, но не е установена връзка. Дори лица, които са в контакт с джихадисти в района, какъвто е случаят с едно от последните убийства във Франция, оставят много малко дигитални следи. Понастоящем разузнавателните служби не разполагат с инструменти за откриване на тези контакти между потенциално застрашаващи лица и други, за които вече е известно, че са замесени в радикални кръгове.
– Обречени ли сме винаги да сме закъснели?
– Днес призракът на заплахата се разшири драстично. Говорим за лица, които са извън всяка радикална среда, не фигурират в досието с предупреждения за предотвратяване на терористичната радикализация. Това е причината, поради която въпросът за алгоритмите сега се разглежда и несъмнено ще бъде продължен. Тези алгоритми, които трябва да работят само върху данните за връзката, а не върху съдържанието на всякакви комуникации, трябва да помогнат за откриване на сигнали по-рано.
– За какво точно трябва да се използват тези алгоритми?
– Целта е да се открият контакти между лица, непознати на службите, и други лица, намиращи се в райони или вече наблюдавани на френска територия. Откриване на контакти с терористични организации или с това, което се нарича „джихадисткото движение“. Това е метод, който вече се използва от много страни, включително САЩ. Разбира се, ефективно е само ако тези контакти са съществували, няма нулев риск.
– Нивото на националната система за предупреждение при тероризъм беше понижено от „спешна атака“ на „рискова атака“ в началото на март. Възможно ли е тази промяна да е повлияла на наблюдението?
– Не, бдителността очевидно остава максимална. Разликите могат по-скоро да се видят на нивото на статично присъствие, около чувствителни места, които са по-малко видими и постоянни. Държавните служби са напълно наясно, че терористичната заплаха е все още изключително важна във Франция.
– Къде е ислямистката пропаганда в интернет? Играе ли тя важна роля в преминаването към действие?
– Пропагандата на „Ислямска държава“ все още е активна. Въпреки че организацията е загубила власт в „своите“ бивши територии, тя все още е активна в Интернет. Забелязано е, че актовете на насилие всъщност се подхранват предимно от джихадистката пропаганда, характеризираща се с призиви към омраза или подбуждане към насилие. Но тези пасажи за действие могат също толкова лесно да бъдат реакции на новини, насърчавани от съобщения, идващи от личности, установени в радикални френски ислямистки кръгове, например в YouTube.
– Постигнат ли е някакъв напредък по отношение на понятието „радикализация“, термин, който може да изглежда твърде общ? Има ли типични профили на хора, които предприемат насилствени действия?
– Едно е сигурно: не, няма такова нещо като типичен профил. Радикализацията не е линеен процес, тя често е резултат от комбинацията от различни фактори, специфични за индивида, независимо дали става въпрос за личност, психологическа слабост, пропуски в идентичността, сривове в семейството или други разочарования… Всичко, смесено с идеология. Тогава винаги има стимул за преминаване към насилие.
– Установени ли са връзки между психиатричните разстройства и тероризма?
– От 2012 г. насам около 30% от хората, които са предприели действия във Франция, имат доказана психиатрична история. Но в повечето случаи този опит не изключва квалификацията за терорист.
– 36 атаки са били осуетени от 2017 г. насам.
– Разкриването на групи, принадлежащи към терористични движения, работи много добре. Елементите, които най-вероятно ще предприемат действия, се идентифицират и наблюдават. Наистина неразпознатите лица са изключително трудни за контрол. Досега борбата с тероризма беше предвидена по много централизиран начин, но би било интересно да се доближим до нови сензори, местни и социални, като кметове или асоциации, които могат да събират информация и да откриват промени. Трябва да се адаптираме към заплаха, която е експлодирала и се е имплантирала на територията ни.
– Заедно с тази дифузна заплаха, къде е външната заплаха?
– Тя не е изчезнала. Въпреки отслабването на няколко организации, включително „Даеш“, знаем, че много хора все още са в района, задържани или на свобода. Около 150 френски граждани са задържани в Североизточна Сирия, а 200 са все още в различни джихадистки групи в Северозападна Сирия. Те също така са разположени и в други оперативни територии, независимо дали са в Сахел или Афганистан. Те, разбира се, се наблюдават, няколко атаки са предотвратени, но знаем, че тези лица не са се отказали от идеологията си и може да имат планове да нанесат удар срещу Франция.
