Президентът Джо Байдън призна арменския геноцид, ставайки първия държавен глава на САЩ, който използва този термин за избиването, по различни оценки на 1,2 млн. до 1,5 млн. арменци от Османската империя през 1915 г., предаде Франс прес.
„Американците почитат всички арменци, които са загинали в геноцида, започнал на днешната дата преди 106 години“, се казва в изявление на Байдън.
„Става дума да се почете паметта на жертвите, а не да се обвинява когото и да било“, каза пожелала анонимност официална представителка на САЩ.
Турция „изцяло отхвърля“ решението на американския президент Джо Байдън да признае за геноцид избиването на арменци от Османската империя през 1915 г., заяви от своя страна турският външен министър Мевлют Чавушоглу, минути след изявлението на Байдън.
„Не приемаме от никого уроци относно нашето минало. Политическият опортюнизъм е най-голямото предателство към мира и справедливостта. Ние изцяло отхвърляме това изявление, основано единствено на популизма“, написа Чавушоглу в Туитър. Той добави, че решението за признаване на арменския геноцид няма правна основа и „ще отвори дълбока рана, която ще подкопае нашето взаимно доверие и дружба“. „Думите не могат да променят или да пренапишат историята“, заяви още турският външен министър.
Хиляди арменци излязоха днес по улиците на Ереван със свещи и цветя в ръце, за да отбележат 106-ата годишнина от кланетата на арменци, извършени от Османската империя по времето на Първата световна война, предаде Франс прес.
Множество от хора се събра в центъра на арменската столица, където е издигнат мемориал, посветен на жертвите на кланетата, които Армения, около трийсет страни по света и общност от историци определят като геноцид. Турция решително се противопоставя на тази квалификация на трагичните събития, отбелязва агенцията.
При мемориала се събраха военни, религиозни лидери, жени с деца и държавни служители, сред които и премиерът Никол Пашинян, които дойдоха да почетат паметта на загиналите арменци. Годишнината от кланетата се отбелязва днес, тъй като се смята, че те са започнали на 24 април 1915 г.
Предстоятелят на арменската църква католикос Карекин Втори отслужи заупокойна литургия в близост до мемориала.
