Френското национално събрание обсъжда законопроект, който за първи път криминализира инцеста (кръвосмешението) като отделно престъпление в случаи, когато жертва е лице под 18 години. Поставянето на възрастов праг, над който на практика кръвосмешението не е престъпно деяние, разбуди много дискусии в страната. Известната писателка и драматург Кристин Анго, добила популярност най-вече с романа си „Инцестът“ от 1999 г., търси подкрепа за виждането си, че новият закон, защитавайки непълнолетните, рискува косвено да легитимира кръвосмешението между възрастни.
Ан Диаткин, в. „Либерасион“
– Какво искате от депутатите, отговорни за разглеждането на законопроекта?
– Много се притеснявам. В настоящата си формулировка законопроектът гласи, че е невъзможно да се даде съгласие за кръвосмешение, когато човек е на възраст под 18 години. Така се оказва, че то се легитимира между възрастни. Правителството знае ли какво прави? Членовете на парламента осъзнават ли какво правят? Те свеждат до минимум забраната за кръвосмешение, отслабват я, релативизират я, подчиняват престъпния й характер на въпроса за възрастта на жертвата. Не можете да дадете съгласие за кръвосмешение преди 18 години. А след това? Помолих за срещи в Елисейския дворец, с министри, с техния съветник по правосъдие в кабинета, с членове на парламента. Приеха ме внимателни хора. Чувствах, че са загрижени, възприемчиви, но в крайна сметка законът вероятно ще се приеме така, което е лудост.
– Имаше ли грешка в разсъжденията отначало, така че неволно да легитимираме кръвосмешението между възрастни?
– Има объркване между кръвосмешението и изнасилването на непълнолетно лице. Думата „съгласие“, която е напълно оправдана в случаи на изнасилване на непълнолетно лице, няма значение, когато става въпрос за спане с родителите ви. Забраната за инцест е едно от основните човешки правила. Не трябва да отслабваме тази забрана. Прагът на съгласие – 18-годишна възраст, ще я отслаби, като накара да се опира до индивидуален избор, а не на универсално правило. Европейските страни – Германия, Дания, Англия, са наказали инцеста със законови текстове.
Този закон е част от еволюцията, която доведе до поставяне под съмнение на патриархата, където кръвосмешението е неговият скиптър. „Децата ми са мои. Мога да ги направя моите роби. Мога да стигна толкова далеч. Каквото и да е семейното им положение. Ако реша, че дъщеря ми не е моя дъщеря, че ми дължи секс и че за мен е удоволствие, това е моя работа. Свободен съм“. Това е философията.
Инцестът унищожава езика, възможността за мислене. Как можеш да мислиш, ако не знаеш съвсем дали баща ти е баща, любовник, спътник, дали детето, което си имала с него, е брат ти или синът ти и т.н… ще полудеем, ако трябва да изброим всичко, което събаря скелето, изграждащо хората. Ние нищо не разбираме. Вече не можем да говорим. Кръвосмешението атакува първите думи на бебето, което се научава да се позовава и да позиционира себе си чрез татко и мама. Инцестът унищожава деноминацията, която е в основата на езика, който ви позволява да кажете аз ли съм или не съм
– Добросъвестни ли са законодателите?
– Те искат да се справят добре. Не са куп перверзници. Но тук правят грешка. Мислим за изречението на Жак Лакан (психиатър и психоаналитик, създател на неофройдизма, б.р.): „Грешката на добросъвестността е най-непростимата от всички“. Инцестът ни мрази независимо от възрастта. Те легитимират идеята за съгласие за кръвосмешение след 18 години, като дори не знаят какво правят. Що се отнася до кръвосмешението, хората са заслепени от въпроса за секса и следователно от темата за сексуалната свобода. Въпреки това инцестът не е плод на любовта към секса, а на любовта към властта. Това е престъпление на властта, колкото и сексуално престъпление, което има за цел да унижи детето.
– И все пак за първи път кръвосмешението е специфично престъпление. Това не е ли въпреки всичко стъпка напред?
– Когато срещнах този проблем в собствения си живот, кръвосмешението не беше посочено в наказателния кодекс. И все пак беше определено като мощна забрана. Баща ми беше наясно, че нарушава основна забрана. Това го интересуваше. Той бе принуден да се върне чак до фараоните, за да намери примери, при които бащата се женел за дъщеря си, за да утвърди аристократичния си статус. Много е сладко малко момиченце, което казва, че иска да се ожени за баща си… Извън сферата на фантазията това е чудовищно.
Заглавието е на редакцията
Превод и редакция: Михайлина Димитрова
