Преди осемдесет години нацистки офицери влизат в банка в Югозападна Франция и отварят сейф. Вътре откриват куп произведения на изкуството, включително картина на импресиониста Камий Писаро, показваща овчарка, обляна в топла светлина, поздравяваща стадото си. Картината „Овчарка прибира стадото си“ е била скрита там от еврейската двойка Раул и Ивон Майер, наследници на известния френски универсален магазин „Галери Лафайет“. Така през 1941 г. платното изчезва при нацистите.
Никой не оспорва тази история. Но самата картина, намерена в художествена галерия в Оклахома през 2012 г., е обект на необичайно споразумение за попечителство и остър трансатлантически спор за права в случаи на откраднато нацистко изкуство. Картината е проследена до САЩ от осиновената дъщеря на Майер, Леон-Ноел, която вече е на 81 години. Подарено е на музея на Фред Джоунс младши от Университета на Оклахома през 2000 г. от американско семейство, което е купило добросъвестно платното. Г-жа Майер иска да го върне във Франция.
Тя е наследила картината от осиновените си родители, след като е загубила биологичното си семейство в Холокоста. „Виждането тази картина да се върне във Франция е много, много важно за нея“, обяснява адвокатът на Леон- Ноел Майер- Рон Софер. „Откровено не разбираме как Оклахома би могла да се оправдае за идеята да бъде санкционирана 81-годишна жена, оцеляла от Холокоста, за да не получи картина, за която те знаят, че принадлежи на Франция.“
Споразумението, което тя постига с музея през 2016 г., гласи, че и двете страни ще споделят картината; че не може да бъде продадена, заменена или дарена без разрешението на двете страни; и най-важното, че платното ще се върти между музея в Оклахома и френската художествена галерия на всеки три години. В основата е легалната концепция за „добросъвестност“: дали тези, които са закупили добросъвестно произведение на изкуството от легитимен източник, трябва да се откажат от него и дали трябва да получат компенсация, ако го направят. Различните съдилища и различни държави често прилагат различни правила.
Адвокатът на г-жа Майер, Рон Софер, казва, че е била „принудена“ да подпише споразумението с университета в Оклахома, тъй като давността за заявяване на картината е изтекла. „Тъй като не искаха да я възстановят, г-жа Майер се изправи пред сериозен риск да не види картината някога да се върне във Франция“, казва адвокатът. По-странното е клауза в споразумението, която изисква г-жа Майер да подари картината на „взаимно договорена френска художествена институция“ преди смъртта си. Ако не го направи, картината „ще бъде прехвърлена за постоянно … в програмата на изкуствата в посолствата на САЩ“.
От 2017 г. платното на Писаро е в Musée d’Orsay в Париж на първата си ротация във Франция. Но г-жа Майер има проблеми с подаряването на произведението на музея, дома на френското импресионистично изкуство, поради изискването да го изпраща насам-натам в САЩ на всеки три години.
Давид Зивие, който оглавява мисията за изследвания и реституция към министерството на културата на Франция казва, че са положени големи усилия непосредствено след края на войната да се намерят собствениците на произведения на изкуството, върнати във Франция от Германия: 45 000 творби са върнати на първоначалните им собственици по това време. Но от 50-те до 90-те години много държави, включително Франция, не виждат реституцията или изследването на произведения на изкуството като приоритет. Но отношението се променя. Миналия месец Франция се съгласи да върне картина на Климт от националната си колекция на наследниците на първоначалния й собственик в Австрия.
