Певец, известен с това, че осъжда – макар и с нотка на безразличие – корупцията в песните си, телевизионна звезда с най-популярното токшоу, трошил телевизори с брадва на площада, защото символизирали информационната власт на управляващите. В една от неговите най-известни песни се казва: „Не ми говорете за закон и конституция, в тая държава всичко е проституция”. Така започва статията на Андреа Таркини в италианското издание „Ла Република“, която е посветена на Слави Трифонов или „истинският победител от парламентарните избори в България, провели се в неделя“, както се посочва в текста.
„Заклет враг на корупцията и на статуквото и патриот с понякога леки националистически нотки, но никога расистки настроен или враждебен към малцинствата. На 55-годишна възраст рок звездата с обръсната глава, често слизаща от голям мотоциклет на сцената внезапно се превърна в ключова фигура в най-бедната и корумпирана държава в Европейския съюз. Какво точно обаче иска Слави – „Бепе Грило в български сос“, в каква посока ще тръгне и с кого ще управлява или кой ще бъде така нареченият „кингмейкър”, тези въпроси остават отворени. Той просто казва: „Разликата между Грило или Тръмп и мен е, че искам да дам на хората по-добър живот, а не да управлявам“. Не на върхушката, безмилостна борба срещу корупцията, политика за обикновените граждани, които са жертва на властта и олигарсите. Това са крайъгълните камъни на неговата политическа програма. И от края на комунизма в страната, това послание се разпространява и от песните, които той е написал и изпял. Радио „Свободна Европа“ го описва като персонаж, който в някои аспекти наподобява Владимир Зеленски, украински комик, станал държавен глава. Но Зеленски, добавя българският политолог Димитър Ганев, се появи почти изведнъж от нищото, докато Трифонов е на политическата сцена от години. И той стана първият антикорупционен лидер в бившия съветски сателит, който постави под въпрос силата на премиера автократ Бойко Борисов, имайки зад гърба си не минало като професионален политик или като дисидент интелектуалец, а като шоумен… Слави и образът на човек от ядосаната средна класа „Той е типичният антикорупционен популист на Изтока: непредсказуем, измъкващ се от лесни определения“, каза Първан Симеонов, анализатор в България за „Галъп Интернешънъл”. „Той си е създал образ на много ядосан представител на средната класа, който иска да даде глас на всички недоволни като него“. Остават неясни обаче предложенията му в икономическата, вътрешната, европейската и външната политика и дали наистина иска и е в състояние да се справи с проблемите на най-бедната страна в ЕС, която в индексите на Transparency International заема едни от най-високите позиции за корупция и медиен контрол. Всичко е възможно… Сега е негов ред да се появи като следващият „спасител“ и с него всичко е възможно – правителство от технократи и експерти. Или пък сделка не само с ГЕРБ, а и такава лично с Борисов. Защото дали и какви граници си е поставил Слави? Време е завесите да се вдигнат. Стотици хиляди българи гласуваха доверие на Слави Трифонов. По различни причини. Едни, подтикнати от емоционалната привързаност към неговите песни – други – защото досега не е бил в политиката, а трети просто харесват личността му. Личност, която досега е била свързвана единствено с шоубизнеса. За разлика от артистичната сцена обаче, където мистицизмът води до интерес, в политиката действията и диалогът с гражданите са най-важни. Без своите патриотични песни сега Слави изглежда някак безпомощен, а разговорът, който партията НЕ води, оставя място за размисли, съмнения и най-вече подозрения. След една предизборна кампания, основана на оглушително мълчание и отсъствие от политически дебат, което може би по-скоро помогна на „Има такъв народ“ да не загуби своя електорат, е време за разговори. Време е Слави да слезе от мотора и да се качи на сцената, но не тази от концертите, а политическата. Време е да поеме отговорност пред своите избиратели, а не просто да им благодари. Стига толкова чакане. Време е завесите да се вдигнат и да видим дали шоуто ще си струва. А и каква ще бъде цената…“
