Пламен В. ПЕТРОВ
На 1 април, съвсем не на шега, в няколко от залите на филиал „Двореца“ на Националната галерия в София се състоя вернисаж, с който се откри изложбата озаглавена простичко „Корнелиу Баба“. Както е видно от самото заглавие, експозицията е фокусирана върху творчеството на именития румънски художник Корнелиу Баба, който по думите на директорката на Националната галерия г-жа Ярослава Бубнова не е „сред най-популярните“. По отношение на какво е дадена подобна оценка, не е ясно, но е факт, че името на художника действително има важно място в историята на българското изкуство, и не само е популярно, но както разкриват и подготвените специално за каталога, съпътстващ изложбата, текстове на българските художници Десислава Минчева, Недко Солаков и Станислав Памукчиев, творчеството на Корнелиу Баба оставя трайни следи в мнозина артисти в страната. Дори и в това на покойния акад. Светлин Русев, който не само е имал честта да общува с автора, но и да влезе в своеобразен диалог (съзнато или не) с неговата централна творческа тема „Лудият крал“ чрез картината си „Автопортрет“ от 1988 г., която днес е част от колекцията на ХГ „Жорж Папазов“ в Ямбол. Всъщност, ако трябва да сме коректни, творчеството на Корнелиу Баба има множество отражения върху това на Св. Русев и редица други родни автори. Друг е въпросът дали това е рефлектирано или несъзнавано.
Именно в този контекст се явява изложбата на Корнелиу Баба, в която са включени творби от колекцията на Националната галерия. Могат да се видя картини от колекцията на Светлин Русев, любезно предоставени от дъщеря му доц. Ралица Русева. Сред тези картини е и любопитен портрет на самия художник от румънския му колега. Показани са и творба от сбирката на художника Недко Солаков. Но централно място в изложбата има онази част, която е предоставена от австрийски колекционер, който е предпочел неговото име да остане анонимно, за да не стои редом до това на големия художник. Тази свенливост на колекционера, макар и неразбираема за мен, е симпатична, но и в нещо приличаща повече на поза, отколкото на действителен аргумент. Особено предвид факта, че част от творбите на Корнелиу Баба, които са негова собственост, за съжаление са в доста лош експозиционен вид.
Отвъд това трябва да кажем, че изложбата е подготвена от екипа на Националната галерия, а прессъобщението към нея е написано от директорката на институцията г-жа Ярослава Бубнова. Уредникът, ангажиран със самата експозиция е Радосвета Станева. Тя сподели, че е имала нелеката задача да изгради визуалния разказ, подреждайки отделните творби в залите. И учудващо за мнозина действително се е справила. Във входното пространство се запознаваме с лицето и фигурата на художника, а сетне сме приведени през кратък и наситен наратив от образи, в които ни се разкрива отношението на автора към човека. И всичко това като подготовка за срещата ни с колкото впечатляващата като живопис, толкова и болезнена като емоция тема, обсебила творчеството на Корнелиу Баба, за лудия крал. Големите живописни реализации са подкрепени и от етюди, които помагат на зрителя да се доближи и до творческия метод на автора. А в последните две зали, в които е разгърната изложбата, публиката се среща с фрагменти от пейзажното наследство на К. Баба и отношението му към женското тяло между които действително може да бъде направена връзка. Защото като че ли начинът на опипване на плътта с поглед, повтаря този, с който той изследва гънките и силуетите от пейзажа.
Всичко това е придружено и от каталог, който за съжаление не отразя пълното съдържание на изложбата, а само творбите на Корнелиу Баба, които са собственост на Националната галерия, на наследниците на акад. Светлин Русев и на Недко Солаков. Въпреки това изданието е ценен документ за тази важна изложба.
Факт е обаче, че изданието е и свидетелство за подхода на работа по подобни важни проекти въобще, при това съвсем не само от екипа на Националната галерия – леко безотговорно, леко небрежно и някак набързо. Не като дизайн на изданието, а като съставителство. Липсва указание за екипа, работил по проекта, а за него със сигурност са положили усилия не един и двама човека. Няма съдържание, което прави практическата работа с книгата доста трудоемка. Част от творбите са останали недатирани и не по-малко важното – липсва каквато и да е биография на Корнелиу Баба, нищо че още в предговора на изданието се твърди, че името „не е сред най-популярните“. Нещо повече – пропуснато е да бъде отбелязана една, по скромното ми мнение, доста важна изложба, която бе осъществена през 2011 г. от екипа на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство. Изложбата беше посветена на 105 години от рождението на Корнелиу Баба и в нея бяха експонирани и множество творби от български частни колекции, извън произведенията, които са собственост на Недко Солаков и акад. Светлин Русев. За съжаление те не са привлечени в каталога, но пък ни остава надеждата, че настоящата изложба ще възбуди любопитството сред изкуствоведската общност и Корнелиу Баба ще намери своя български изследовател.
А „онази изложба на „Шипка“ 6 със 100 живописни и 100 графични произведения“ на К. Баба в София, за която всички си спомнят, говорят, а някои и пишат – се е случила не през 1981 г., а през пролетта на 1982 г. Поне прочетете извадките от дневника на художника, които са публикувани в самия каталог. А ако не вярвате на самия художник, разгърнете документите от архива на СБХ и се уверете сами. И тогава ще видите дори, че „онази изложба на „Шипка“ 6“ не е била там, а на ул. „Г. С. Раковски“ № 125. Но какво значение имат фактите сред потока от дълбокомислените слова!?
