Конрад БЛЕК*
По очевидно предопределен и неизбежен начин, както се случва, когато има слабо международно лидерство, САЩ и Китай преминават в състояние на „бодлив антагонизъм“. По време на изборите Джо Байдън заяви, че китайците не са заплаха за САЩ и той все още с половин уста признава сериозното съперничество между двете страни. Има много доказателства, че новата администрация е направила толкова лошо впечатление в Пекин, че президентът Си Дзинпин заключи, че сега е време Китай да унижи и измести Съединените щати.
Всеки анализ на китайската политика трябва да започне с факта, че пандемията е донесла на Пекин най-решителната стратегическа победа във великите държавни дела от разпадането на Съветския съюз. Докладът на Световната здравна организация за произхода на пандемията очевидно е китайско замазване. Въз основа на разкритото изглежда, че макар китайците да не са измислили и разпространили вируса умишлено, те са го разпространили и са излъгали за това, както и са улеснили предаването му от Китай на света, докато агресивно подтискат разпространението му в своите граници.
Режимът в Пекин умело импровизира с почти универсалния западен отговор на едни и същи факти, като спечели голямо икономическо предимство пред САЩ. Освен в Обединеното кралство, разпространението на ваксините в Европа бе с предизвестено фиаско. Всички европейски фантазии за подкрепа един към друг, за да си възвърнат статута, на който са се радвали преди Великите войни от миналия век, са дрипави. По някакъв начин и без Великобритания, най-политически зрялата и проницателна от всички европейски държави, европейската идея ще трябва да чака нови шампиони и да предприеме втори опит за постигане на уважаван статут в света.
Всъщност Германия, най-мощната европейска държава, сега си представя, че има някакво призвание да се бори с Китай и да играе някаква балансираща роля в света.
Това, което изглежда е дало последния тласък за ескалиране на китайско-американското съперничество до открит антагонизъм, е безсмисленото поведение на Демократическата партия към Русия, завършило с описанието на Байдън на руския президент Владимир Путин като „убиец“, последвано от отзоваването на руския посланик от Вашингтон. Русия, макар и една от големите световни култури и огромна държава, не е възстановена от разпадането на Съветския съюз и загубата на повече от половината от населението му. Днес Русия има БВП по-малък от този на Канада. Единствената опасност, освен кибернамесата и безотговорните продажби на оръжие, която Русия може да противопостави на Съединените щати, е тази, която администрацията на Байдън безпогрешно подклажда: заздравяването на връзките с Китай.
Основното американско предимство пред Китай, освен добре функциониращите демократични институции и преобладаващата икономика на свободния пазар, е, че САЩ е богата държава, докато Китай има малко природни ресурси и все още 40% преобладава командната икономика. Ако Съединените щати не могат да откъснат Русия от сътрудничеството с Китай, в крайна сметка излишъкът от китайска работна ръка ще бъде успешно експлоатиран от огромната ненаселена съкровищница Сибир. И САЩ ще се окажат за първи път в историята си в тежка конкуренция със смъртоносен съперник с приблизително еквивалентна на себе си геополитическа сила.
Това, което ще бъде заложено, не е само въпрос на престиж, който значително надхвърля простото междудържавно съперничество. Китай днес прокламира първостепенната ефективност на диктатурата, без никакви претенции за хуманистични ценности, освен увеличаване на просперитета. Материализмът на марксизма се запазва, дори ако непрактичното му егалитарно разпределение да е погрешно.
Последиците от това, че западният свят вече не е от първостепенно значение на планетата, е дълбоко обезпокоителен за всеки вярващ дори в най-широкото определение за западни ценности. Държавният секретар Антъни Блинкен, след фиаското от срещата си с китайския външен министър в Анкоридж преди две седмици, изглежда, че поне признава предизвикателството. Предполага се, че ще мисли само за бъдещи перспективи и ще започне да насочва американската дипломация към това Китай да бъде отговорен за износа на коронавирус, за ситуацията в Хонконг, за религиозните преследвания и полугеноцидното подтисничество на уйгурите, за постепенното му нахлуване в Индия, за грубите нарушения на международното право в Южнокитайско море и заплаха за автономията на Тайван.
Предполага се, че имаме време преди зимните олимпийски игри в Китай догодина „да си вдигнем чорапите“. Въпреки отпуснатостта на Съвместното командване на щабовете, администрацията ще трябва да укрепи противоракетната отбрана на Гуам и да осигури на Седмия флот и всички авионосачи адекватна защита срещу хиперзвукова оръжия, ако Съединените щати искат да запазят надеждно възпиране при Тайван. Китайските споразумения за покупка на петрол с Иран и Венецуела ефективно ще победят американските санкции и ще лишат двете страни от всякакъв стимул да правят отстъпки на САЩ. Вероятно Байдън сега ще претърпи пълното стратегическо поражение от ядрената милитаризация на Иран и Северна Корея.
От друга страна, отмяната от Украйна на важен договор за доставка на оръжия за Китай, в отговор на американската намеса, е знак, че Вашингтон се пробужда. Може би, като закъснялото пробуждане на Джими Картър за природата на Съветския съюз след окупирането на Афганистан през 1979 г., може да проправи пътя за американски отговор. Толкова въображаем и успешен, колкото този на президента Рейгън към Съветския съюз. Налични са елементите за ограничаване, базирани на съюза с Япония, Индия и Южна Корея. Западът все още трябва да побеждава без война, но преминаването на следващите четири години под настоящото треперещо ръководство във Вашингтон ще напрегне търпението и вярата на тези, които обичат свободата във всяка страна. Никой не би могъл да си представи, че толкова бързо ще пропилеем могъщата и безкръвна стратегическа победа на Запада в Студената война.
