Експозицията е част от изложбената програма на „Музейната сбирка“ на Националната художествена академия, в рамките на която периодично се излагат отделните й колекции. В изложбата са представени живописни учебни етюди на възпитаници на Художествената академия в периода от средата на 40-те до края на 80-те години на миналия век, голяма част от които непоказвани и непубликувани до този момент. Сред представените автори са Христо Явашев-Кристо, Добри Добрев, Светлин Русев, Димитър (Диди) Арнаудов, Мито Гановски, Бисера Дженева-Прахова, Иван Вукадинов, Стоян Домусчиев, Стефан Янев, Тодор Терзиев, Андрей Даниел, Тома Върбанов, Николай Драчев, Валентин Колев, Милко Божков, Мими Добрева, Божидар Бояджиев, Яшарали Тахиров, Едмонд Демирджиян, Владимир Пенев, Димитър Чолаков, Евгения Бозаджиева, Ивайло Мирчев, Десислава Минчева, Пламен Вълчев, Антон Стайков, Румен Будев, Борис Сергинов, Елена Панайотова, Светозар Бенчев, Николай Янакиев, Вальо Ченков, Кирил Божков, Атанас Атанасов и др.
Експозицията се придружава с печатно издание. Поради липсата на собствена експозиционна площ, една от целите на Националната художествена академия през последните години е поетапното документиране на колекциите в Музейната й сбирка в отделни каталожни издания. Основната цел на реализирането на подобни тематични издания е популяризирането на малко известни факти от историята на висшето учебно заведение за изкуства и на българския художествен живот от различните периоди, недостъпни като информация към този момент.
Настоящият каталог „Колекция Живопис (1944 – 1989). Музейна сбирка на Национална художествена академия“ представлява шестото издание от научната поредица на музейната колекция. Поради ограничения му обем, включеният в него материал представя една прецизно подбрана селекция от различни по характер живописни произведения (учебни задачи и творби на свободна тематика), основно на възпитаници и преподаватели на Националната художествена академия. Възможността за публикуване на живописната колекция от разглеждания период доведе до нейното подробно проучване и коригиране на редица неточности относно датировка на творбите, произход и коректна атрибуция. Чрез изследвания материал, подреден на хронологичен принцип в настоящото издание, могат да се проследят и основните тенденции в развитието на изкуството в България в периода от 1944 до края на 80-те години на миналия век. – уточнява уредникът на изложбата д-р Милена Балчева-Божкова, уредник „Музейна сбирка“
Част от екипа на проекта е проф. Чавдар Попов. По думите му изложбата представя художествената сбирка на НХА, Фонд „Живопис“ и обхваща периода от 1944 до 1989 година. Основният масив от творби се състои от учебни задачи, а също в по-малка степен и от дарения. Сбирката свидетелства за сложните процеси на еволюция на етюдите и на композициите, разработвани в недрата на Академията. Въз основа на наличните примери от сферата на „свободното творчество“ – колкото и фрагментарни да са – бихме могли да съдим за развитието на живописта у нас от фазата на догматичния соцреализъм до относителната либерализация в края на периода. Разпределението на материала – етюд-глава, етюд-голо тяло, етюд-фигура, композиция, дипломни работи, натюрморт, пейзаж, интериор, портрет и автопортрет, конкурсни работи – в основни линии отразява практическите занимания по живопис в рамките на обучението в Академията. Доколкото е възможно експозицията следва възприетата периодизация: краят на 40-те – първата половина на 50-те години; краят на 50-те – 60-те години; 70-те и 80-те години. Като червена нишка през целия период се долавя неизменната тенденция към постепенно нарастване на личностните особености и към изтласкване и премахване на нормативните структуроопределящи фактори, валидни в миналото. В края на 40-те и началото на 50-те години доминират „класическите“ голи тела – традиционни постановки, отличаващи се с типичните за академизма точна рисунка, тонални степенувания и светлосянъчна моделировка, както и с подчертан акцент към пресъздаването на особеностите на натурата. В рамките на етюда-глава най-талантливите студенти съумяват да осъществят психологически анализ, пресъздаден чрез разнообразни рисунъчни прийоми и богати пластически степенувания. През 60-те години голите тела придобиват по-открояваща се монументалност на образното внушение. Формите са изградени обобщено, солидно, пространствените ракурси са нестандартни и като правило избягват конвенционалните решения от предишния период. Фигуралните композиции също се променят доста осезаемо. Липсва буквалното натуроподобие и фабулният сюжет. Сега като правило актуални са геометризацията и повишеният декоративизъм, както и подчертаното внимание към чисто пластическите стойности. През 70-те години виждаме разгръщането на живописта в относително по-широко жанрово ветрило. До голяма степен се заличават различията между етюд-глава и портрет. Разнообразява се типологията на голите тела. Студентите се стремят да наситят фигурата с повишена експресивност на пластическия изказ, който си позволява известен по-незначителен или по-решителен отстъп от натурата в името на автономното въздействие на колорита, на композиционното решение и на формата. Интегрирането между отделните жанрове се осъществява далеч по-смело и свободно отпреди. Разгръщането в по-широк диапазон на типологическите разновидности на картинния фонд към края на 80-те години до голяма степен вероятно се дължи и на междувременно увеличения дял на даренията, които попълват сбирката.
Редица от творбите се показват за пръв път. Надяваме се, че те ще предизвикат интереса на студентите, на преподавателите, на специалистите, а и на по-широката публика.
ОТРИКВАНЕТО Е НА 8 април, а изложбата може да бъде разгледана до 14 май.
ПРОЕКТЪТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
Организатор – Фондация „Св. Пимен Зографски“
Екип: д-р Милена Балчева-Божкова (ръководител на проекта и уредник на „Музейната сбирка“ на НХА), проф. д. изк. Чавдар Попов, д-р Росен Тошев, доц. д-р Стефан Белишки, Силвия Милославова, Антон Иванов, Диди Спасова.
