Иво ХРИСТОВ, евродепутат
Тридесет години сме свидетели на всенародно надлъгване. В него участва огромна част от българите, не само политиците и журналистите. Един удря в кантара, друг превърта таксометъра, трети надписва клинични пътеки, четвърти поднася кафе втора цедка. Някой си купува, друг продава диплома. Журналисти мисирстват, социолози диплят стъкмистика.
В резултат се е установила презумпция за измама. Нашенецът приема по подразбиране, че другият го мами, до доказване на противното. И не без известно основание. Обича да сочи с пръст виновните, скрит в анонимната маса на народа, но никога не се покайва за своите грешки. А нали все пак някой гласува, търпи, мълчи, чете жълтини, аплодира тъпотии, паркира напреки, тихо завижда на ближния и се страхува от “комунистите”?!
Когато му го напомнят, пак се крие зад “народа” и вопие срещу онзи, който му разваля рахатлъка с приказки за някаква си лична отговорност. Този свят във фотографски негатив, в който черното е бяло, а бялото – черно, в който “лъжата вредом всеки почита”, а “свестните считат за луди”, е наше всенародно творение. Борисов е негов върховен жрец. Затова големият печеливш от изборите е ИТД, партия, която НЕ води кампания. Парадоксално, но в очите на вечно лъганите този, който си трае, звучи по-достоверно от онзи, който го увещава с аргументи, цифри и програми.
Презумпцията за измама приравнява убеждаването до обикновено баламосване. А най-мразим да ни вземат за балами! Думите отдавна са валута без покритие. Затова и разумният диалог се е разпаднал. Това е абсурдно, ще ни струва още време, разхитени пари и разочарования, но това е цената на криворазбрания тарикатлък.
P.S. Няма да споря, днес по-полезно е да помълчим.
Публикувано във Фейсбук профила на Иво Христов
