Николай Хайтов е сред най-известните ни писатели и патриоти от близкото минало, а най-знаковата му творба е сборникът „Диви разкази“. По негови сценарии са заснети христоматийни филми, сред които „Козият рог“, „Мъжки времена“, сериалът „Капитан Петко Войвода“. Отива си от този свят през 2002 г. Публикуваме извадки от едно интервю, направено на 19 март 2001, точно преди 20 години.
Интервю на Кристина ПАТРАШКОВА
– Кой иска да унищожи българската култура?
– Новата политика на глобализма. Така ще стигнем до духовното закриване на българите. Като изчезне националната култура – ти си никой. Дори християнските норми не са вече на мода, те са анахронизъм. Скоро четох как някой се възмущава, че дали на студентите да развият тема от разказа „По жицата“.
– Докъде ще стигнем?
– До пълното затриване на националното чувство. Вече хората се срамуват от думите България и българщина… За кого да пиша и кой ще ме чете, ако народът ми и езикът му са застрашени от изчезване? А рискът да изчезнем е очевиден, не е приятно да се говори за това, но и няма за кога да се отлага. България се топи средногодишно със сто хиляди души през последното десетилетие, така че може да се пресметне докога ще ни има. Разпадните процеси у нас могат да бъдат ускорени. Ако до 2030-50 г. ние по численост на населението станем малцинство за сметка на скоростното увеличение на ромите и другите етнически общности, официалният ни език ще бъде или турски, или цигански. Може да е и английски, но със сигурност няма да е български. А това ще означава и крах на всичко, написано на роден език, включително цялата ни класика. Знаете, че идеята за подменянето на езика ни с някой от „големите чужди езици“, сега е в ход, макар да сме 8, а не 2 милиона. Ако се съди по удостояването на проф. Кройнщайнер с най-високата държавна награда – орден „Стара планина“, след като предложи кирилицата ни да бъде подменена с латиница, като етап от цялостното подменяване на българския език – явно е, че властта адмирира въпросната идея. А знаете, че езикът е, който ни прави българи. Той е в основата на националната ни култура, а по тази култура светът ни различава кои сме, какви сме и дали сме някому нужни или не.
– Не забивате ли в черногледство?
– Какво ти черногледство. Та нали и вие, и аз, и всички с нормално зрение изгледахме как от 1992 година насам културата ни беше в трите си четвърти изметена и подменена. Училището ни се отказа от възпитателните си функции. Телевизията денонощно се труди да избие от главите на подрастващите каквото и да било чувство на национална гордост и съзнание – това е една от причините, за да напускат масово своята родина. Управляващите са в пълна услуга имено на този „инструмент“. На тази агресивна към нас геополитика. Чуждите и нашите крезовци от тъй наречения „политически елит“ направиха – под прикритието на „структурната реформа“ и „приватизацията“ – сговор за подялба на имуществото на България. Да седна при това положение да пиша разкази или каквото и друго да било, несвързано с угрозяващата ни опасност, е все едно да си палиш лулата от пожара в собствения си дом. Вместо да грабнеш кофата с вода и да гасиш.
– А защо нашите държавници не разбират това?
– Те абсолютно всичко разбират, но нищо не могат да предприемат вън от фиксираната им от Запада роля. Те са свързани на живот и смърт чрез своя васалитет към Запада, за да гарантират натрупаните имоти и пари, а и заради личната си сигурност. Така че едва ли ще си помръднат пръстите за жалките милиони безработни и два милиона просъхнали от недояждане родни пенсионери. Тяхното решение да запазят властта на всяка цена проличава във всичките им действия. Те имат желязна готовност да се наложат, ако е потребно – и с „железни“ средства. Способни са и на много по-сериозни неща.
– С какво са свързани вашите лични страхове?
– Животът изобщо не ми е потребен, ако се случи да надживявам Отечеството си. Така че няма какво да ме стряска. Плюнките и храчките изобщо не ги слагам в сметките, тъй че или пушка на две, или сабя – на четири!
– Какво днес предизвиква най-голямата ярост у вас?
– Овчедушието и продажничеството, което води до самозатриването.
– Има ли изречение, което най-често се върти в главата ви напоследък?
– Петко Славейков – в момент на лошо настроение – бе изтървал някога един много силен упрек към българите: „Не сме народ, не сме народ, а мърша, това ще кажа и с това ще свърша“. Мисля, че скоро ще се разбере прав ли е бил народоведът дядо Славейков в оценката си за българина и дали той е способен сам да си върже гащите, или е навикнал други да му ги връзват и свалят, когато си поискат.
