В Националната галерия текат последните приготовления преди откриването на изложбата на именития румънски художник Корнелиу Баба.
Откриването е на 1 април с вернисаж между 16 и 19 ч. в Двореца, и не на шега разпратеното до медиите прессъобщение, което публикуваме по-долу, е подписано от самата директорка на институцията – г-жа Ярослава Бубнова.
Националната галерия представя 57 живописни и графични творби на бележития румънски художник Корнелиу Баба. По-голямата част от тях са предоставени от чуждестранна частна колекция, чийто собственик е и инициатор на издадения в навечерието на изложбата каталог «Корнелиу Баба в България» с текстове от румънски и български автори.
Името на Корнелиу Баба, който се радва на дълъг почти век човешки и артистичен живот (1906 – 1997), не е, за съжаление, сред най-популярните. Самият ХХ век, разделил света с „желязна завеса“, както и животът му в Румъния, на периферията на онова, което е прието да се смята за центрове на събитията в изкуството, влияе, разбира се, на известността му. Друга причина очевидно е това, че Корнелиу Баба като живописец принципно се отказва да бъде съвременен, да „задвижва (съгласно авангардистите) изкуството напред“, да следва новаторите, да реагира на тенденции и търсения.
Той изглежда убеден, че пътят му е в пресъздаване на дълбоки преживявания, на емоции и състояния с „традиционните“, вечни художествени изразни средства като цвят, форма и композиция, защото възможностите им са неограничени. И дори в най-трудни за изкуството времена – тоталитарните, в изолация и при „лов на вещици“ на формализма, живописта за Баба е инструмент за разширяване на хоризонтите, за универсализъм, днес бихме казали – за глобалността и за извънвременното Човешко. За живописеца задачата на художника не е да бъде герой на времето си, а да се влее в историята на изкуството чрез активна и постоянна работа в този отделен и вечен domain, в сферата, в която няма отминали постижения и която е способна да преодолява отчуждаването и опростяването.
Вероятно, именно заради тази принципност Корнелиу Баба е сред малцината живописци, чието влияние върху творчеството си признават много от колегите му дори и в България, където впечатленията от мащабната му изложба през 1981 са живи и до днес. Онази изложба на «Шипка» 6 със 100 живописни и 100 графични произведения е резултат от участието на автора в Международното триенале на реалистичната ангажирана живопис в София (1973), където той печели Първа награда за портретното си изкуство.
Очевидно, впечатлението от творчеството на Баба се формира заради огромната разлика на показаните картини спрямо елементарността на съвременните им образци на социалистически реализъм, както и с повърхностната метафорика на последствията му. Именно България, както и родната му Румъния, където фигуративното изкуство страда тежко от политически-пропагандната и зависима от властта своя разновидност, оценяват величината на твореца. Но, разбира се, и заради виртуозната, но сдържана живописност, майсторските съчетанията между гладко и пастьозно, вибрациите на вальорите, лаконичните бели мазки, позволяващи цялата композиция „да светне“.
В настоящата изложба, осъществена с подкрепата на Уникредит Булбанк и Колекция SUN, са включени и ранни произведения, и зрелият Баба с всички важни за него теми и сюжети: лудите крале, страхът, базирани върху драматичните религиозни и исторически сюжети композиции, портрети и автопортрети, голи тела, венециански ведути.
Ярослава Бубнова
Директор на Националната галерия
********
Корнелиу Баба се обучава първоначално при баща си, академичния живописец Георге Баба, след това за кратко – във Факултета по изящни изкуства в Букурещ, но не се дипломира. Първата си изложба открива през 1934 в град Бейле Херкулан, което му дава възможност да продължи образованието в Школата за изящни изкуства в Яш (1934–1938) при известния художник Николае Тоница. През 1939 започва да преподава в същия факултет като асистент и през 1946 става професор. През 1948, след дебюта си в Художествения салон в Букурещ, той е арестуван, лежи в затвора Галата в Яш, на следващата година, без обяснения, е уволнен и изпратен в Букурещ.
Тъй като творчеството му, особено през ранния период, не се вписва в рамките на официалния социалистически реализъм, властите постоянно го критикуват за формализъм. Въпреки трудните отношения с румънското комунистическо правителство, той все пак успява да направи кариера като илюстратор и оформител на книги. През 1955 му е позволено да замине за участия в изложби в Москва и Ленинград (СССР), през същата година получава Златен медал на Международното изложение във Варшава. През 1956 е предстaвен в Румънския национален павилион на Венецианското биенале.
През 1958 Корнелиу Баба е назначен за професор в Института за изящни изкуства „Николае Григореску“ в Букурещ. Участва ежегодно в изложби по целия свят. През 1964 е организирана негова персонална изложба в Брюксел, през 1970 – в Ню Йорк. От 1963 е член-кореспондент на Румънската академия на науките. Въпреки че е бил изключително известен в Румъния и в по-малка степен – в социалистическите страни от Източна Европа, художникът така и не успява да постигне подобна известност на Запад.
