Театърът е споделено изкуство, уви, колко невъзможно звучат тези думи днес!
Театърът привлича зрители от цял свят, независимо дали на шумния площад, в тъмния величествен салон или в миниатюрната зала със задушевна обстановка. И това, разбира се, подобава отбелязване – на 27 март празнуваме Международния ден на театъра.
За първи път идеята за отбелязване на подобен ден идва през 1961 г. от Международния театрален институт. Това е организация, която обединява хората от цял свят, които са свързани с театралното изкуство. Институтът е част от системата на ЮНЕСКО и насърчава сътрудничеството между театралните артисти по цял свят. На 9-ия световен конгрес на организацията във Виена президентът на конгреса Армията Кивима предлага да се създаде Световен ден на театъра. Чрез публично одобрение предложението се приема.
Оттогава празнуваме празника на 27 март, който се свързва още и с откриването на „Театъра на нациите” в Париж. Все пак си говорим за града на любовта. Защо да не го свързваме и с театъра? Театърът е вдъхновение и предизвиква креативност. Той самият е любов.
Още от 1962 г. до днес се отправя съобщение към всички нас в името на този ден. То е известно като Посланието на световния ден на театъра. Всяка година се избира по един човек с големи заслуги в театъра или такъв, който се отличава със своето сърце и душа, макар и в друга област, да сподели своите размисли за сценичното изкуство и международната хармония. Защото театърът не само радва, но и обединява, прави ни съпричастни и ни учи на любов. През годините известни личности като Жан Кокто, Артър Милър, Елън Стюарт, Ричард Бъртън и Джон Малкович са отправяли посланието, което отбелязва този ден. Тази година честта се пада на полския режисьор Кшищоф Варликовски, който е артистичен директор на NEW Theatrе във Варшава.
Посланието се превежда на 20 езика, чете се от милиони и се гледа от десетки хиляди зрители по цял свят.
27 март се отбелязва по много и различни начини по света, за да накара хората да осъзнаят стойността на тази форма на изкуство.
Във Ванкувър например голяма част от театрите, които имат представления през този ден, правят отстъпка. Там се организира и събитието Backstage with Bernard, което се организира през седмицата на празника. Провежда се дискусия в Обществената библиотека с известни артисти от театъра. Шоуто My First Time се провежда в Waterfront Theatre, където всяка година Ванкувърският театрален професионален съюз събира доброволци от компаниите на своите членове да представят разкази, песни и сцени само за една нощ.
През 2013 г., за да отпразнува театъра, да засили културния обмен и взаимното разбирателство между различните държави, Група „Театрални комуникации“ и Международният театрален институт в САЩ (TCG\ITI-US) участват в кампания за дарение на книги за артистите в театрите в Ирак. Занимават се още и с организацията на делегации от артисти до Куба и Судан. С подкрепата на Американското посолство в Багдад дарените от стотици театрални книги са изпратени на театрални и образователни организации в Ирак, за да обменят културния опит и за взаимно разбирателство между иракските и американските артисти.
За да се обвържат с културния живот на Куба, 19 американски театрални организатори отпътуват до Санта Клара, Хавана, Куманаягуа и Сиенфуегос. Техният маршрут включва представления, екскурзии и срещи с кубински театрални трупи и културни дейци. А в Судан, Групата „Театрални комуникации“ и Театралната трупа на университетите водят американска делегация на 13-ия „Албуга международен фестивал” в Хартум. Със стартирането на Международния ден на театъра фестивалът събира артисти от целия свят, включително Мароко, Германия, Нигерия, за серия от представления и културен обмен.
Всички тези прояви между държавите за подпомагане на театралното изкуство, развитието на сътрудничеството и укрепването на мира правят този ден изключителен.
В България отбелязваме Международния ден на театъра с връчването на наградите ИКАР – най-престижното отличие за сценични изкуства. От 2006 г. до днес те се присъждат от Съюза на артистите в България за професионални постижения в областта на театъра, цирковото и кабаретното изкуство в 19 категории. По традиция в седмицата преди 27 март се провежда Софийски театрален салон, на който се играят спектаклите, номинирани за награди.
Днес всичко това звучи като утопия. Театралните салони остават празни заради извънредната пандемична ситуация, в която се налага да съществува светът. Празникът остава само като спомен вече втора година.
Предстои ни да разберем докога!
Честит празник на всички свързани с магията на изкуството на театъра!
