Тодор Токин
44-тото Народно събрание, десетото след демократичните промени, отиде в историята. На последното му заседание на 25 март присъстваха 194 от 240-те депутати, избрани на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. Първото му заседание се проведе на 19 април 2017 г.
На последното заседание по традиция председателите на парламентарните групи излязоха с декларации, като от това си право се отказа единствено ДПС. От ДПС не влязоха и в залата, единствено там бе зам.-председателят Нигяр Джафер. Тя и зам.-председателят на НС Кристиян Вигенин от БСП не седнаха до другите зам.-председатели на НС.
Последният звънец удари след 58 минутно заседание.
Това е първият парламент, който започна работата си в една сграда, а я завърши в друга. Това е и първото Народно събрание с мнозинство на ГЕРБ след 2009 година, което изкара пълен мандат. За изминалите четири години са проведени общо 487 заседания, на които са били приети 518 закона и са внесени 829 законопроекта, като 312 от тях отпадаха. Депутатите натрупаха 5163 неизвинени отсъствия от заседания, а при разгорещяване на дебатите са били налагани и наказания – порицания, забележки и отстраняване от заседания- общо 28.
Най-много от пленарни заседания е отсъствал депутатът от ДПС Делян Пеевски – 479 пъти, но партията е извинила всичките, без едно. А без нито едно отсъствие е депутатът от „Обединени патриоти“ Георги Александров, но той пък се е изказал от трибуната само веднъж. А нито един път не сме чули гласа на шестима депутати, сред които отново е Делян Пеевски. Рекордьор по престой на трибуната е Ана Александрова от ГЕРБ – 964 пъти, следвана от народния представител от БСП Филип Попов с 625 изказвания.
Към премиера са били зададени 43 въпроса, той е отговорил само на 14 от тях – 9 писмено и 5 устно в зала. За 4 години мнозинство смени 15 от 19 министри в Министерския съвет или на всеки 34 работни дни на парламента е сменян по един министър.
44-тият парламент ще остане в историята и със смяна на председателя – нещо, което не се бе случвало от 1992 г., когато председателят на 36-то НС Стефан Савов подаде оставка минути преди да бъде гласуван вот на недоверие срещу него, поискан от БСП и ДПС. Савов бе сменен с Александър Йорданов.
Сега избраният през април 2017 г. за председател на 44-то НС Димитър Главчев остана на поста до 17 ноември, когато подаде оставка след скандал с лидера на опозицията Корнелия Нинова. Главчев й отне думата, тя продължи да говори на изключен микрофон и той я отстрани от заседанието. БСП веднага поиска оставката му, но преди тя да бъде гласувана, премиерът Борисов дойде в парламента и след кратък разговор с него Главчев обяви, че подава оставка.
За председател на парламента бе избрана Цвета Караянчева, която дотогава бе зам. председател.
Избраният за зам. председател от БСП Валери Жаблянов бе свален, след като оправда съществуването и действията на т.нар. народен съд, осъдил на смърт елита на България през 1945 г. Мястото на Жаблянов зае Кристиян Вигенин.
Подалият оставка като вицепремиер Валери Симеонов по-късно стана също зам. председател на НС.
Най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ – смени председателя си Цветан Цветанов след „апартаментгейт“. След това той напусна и парламента.
По време на 44-то НС се проведоха два национални избора през 2019 г. , и двата спечелени от ГЕРБ – за евродепутати и местни.
На 1 септември 2020 г. депутатите се пренесоха в сградата на бившия партиен дом. Старата историческа сграда на площад „Народно събрание“ ще бъде ползвана занапред само за тържествени сесии.
Четирите години на 44-то НС протекоха при несекваща конфронтация, скандали и гейтове. По-спокойно се работеше само в месеците, в които БСП бойкотираше работата му. Малко бяха моментите на единство в парламента – успешното председателство на България на Съвета на ЕС, което постави в центъра евроинтеграцията на Западните Балкани и когато преди една година депутатите гласуваха за извънредно положение с цел ограничаване на заразата от ковид. Единство имаше и при обявяването на образованието като дългосрочен приоритет и повишаване на социалния статус на учителите.
ГЕРБ отзова трима свои депутати, които застрашиха с изявите си имиджа на партията, БСП – нито един, при положение, че в червената ПГ имаше хора с обвинения за купуване на гласове. През последната година станахме свидетели на безпрецедентно напускане на парламентарната група на столетницата – общо 11 души, като 10 от тях напуснаха и партията и си основаха нова – Българска прогресивна линия.
БСП напусна парламента на 17 февруари 2019 г. и остана извън него до евроизборите през май. През последната година пък червените депутати бойкотираха заседанията на НС, като не се регистрираха. Кворум все пак имаше. Но при поименните проверки за установяването му поне 80 на сто от имената на депутатите бяха световно неизвестни. Въобще това Народно събрание не се запомни с ярко изявени оратори, с изключение на старите пушки Георги Марков и Спас Гърневски.
Пет вота на недоверие срещу правителството, внесени от БСП, бяха отхвърлени с крехко мнозинство, често пъти на ръба на оцеляването. Неприятно впечатление остави вотът, поискан в дните на председателството на Съвета на Европа. Така БСП се доближи до рекорда на СДС от времето на правителството на Любен Беров, когато сините поискаха вот на недоверие 6 пъти.
Точна статистика колко пъти президентът наложи вето на закони, прието от 44-то НС, знаят със сигурност само на „Дондуков“ 2. Може би Радев се е доближил, ако не и подобрил рекорда на Желю Желев, който бе наложил вето на закони на БСП 36 пъти.
От лятото на миналата година парламентът бе обсаден от тълпи протестиращи с тъпани и вувузели. Площадът пред партийния дом бе мястото, от където тръгнаха 5 велики народни въстания. Първото от тях бе удостоена с височайшата президентска чест, но в пленарната зала Радев говори пред празни депутатски банки.
Както в почти всяко народно събрание досега, станахме свидетели и на разпадане на парламентарна група. „Обединените патриоти“ първо останаха без „Атака“, после се разделиха и ВМРО и НФСБ.
Последната година на 44-то НС мина в борбата с коронавируса, изгонени бяха депутати заради неспазване на мерките. Други пък се престараха и се явиха в пленарната зала като космонавти.
И така – довиждане на 44-я ни парламент! Чакаме изборите на 4 април, а след това – и свикването на 45-я. Както е казал народът – нов парламент, нов късмет…
