Специалистите от Технологичния университет Нанян в Сингапур не спират да удивяват и радват със своите впечатляващи открития и изобретения. Най-новото от тях е смартфон, с помощта на който хората могат да разговарят с растения, съобщава „Сайънс Дейли“, цитиран от БТА.
Според експертите, когато реагират на заобикалящата ги среда, растенията – най-вече такива, покрити с восък или власинки, изпращат електрически импулси, които обаче са едва доловими, тъй като са твърде слаби. По сходен начин функционира и човешкият мозък. Въз основа на тези данни учените са измислили устройство, което помага на хората и растенията да „общуват“ помежду си.
Методът може да се използва, за да се следи здравето на растението или да се установи дали то е изложено на опасност.
За целите на изследването специалистите са работили с растение от вида Венерина мухоловка. В „разговора“ учените са използвали смартфон и електрод, прикрепен с хидрогел към едно от капанчетата й. Малко повече от секунда след като смартфонът изпратил електрически импулси към електрода, мухоловката се затворила.
Венерината мухоловка е член на малка група растения, способни на бързо движение на листата при стимулация на чувствителните им влакънца като Мимозата.
Механизмът на затваряне на капанчетата е в сложна зависимост от взаимодействие между тяхната еластичност, тургор и големината на растението. В нормално състояние капанчетата са разтворени широко, а в затворено формират кухина, изходът от която е препречен от влакънцата, обрамчващи капанчетата. При стимулация на тези влакънца, в резултат на движението на калциевите йони се получава електрически импулс, който се разпространява по листото и стимулира клетките в краищата и средата на капанчето. Има две алтернативни хипотези за ефекта на този импулс. Първата теория е изложена от Е.В. Граве през 1958 г. и обяснява механизма на затваряне на капанчетата с двигателна стимулация чрез предаване на електрически импулс през листата, породен от допира им, вследствие на което протичат процеси, които се наблюдават при предаване на дразнение в нервно-мускулния апарат на животните. Клетките отделят хидроксилни йони, които предизвикват разхлабването и подуването им по осмотичен път, което предизвиква затварянето на капанчето.
Според втората хипотеза веществата, извличани чрез жлезите от телата на насекомите, са източник на химичен дразнител, предизвикващ затварянето на капанчетата. Клетките във вътрешния слой на крайната и средна част на листата отделят йони, също и вода в резултат на осмоза, което води до колапс и затварянето на капанчето. Ако жертвата не може да се освободи, тя продължава да стимулира вътрешната повърхност на листата, предизвиквайки увеличаване обема на клетките. Постепенно краищата на листата прилепват плътно, капанчето е затворено и оформя малко стомахче, в което протича процес на храносмилане. Вътрешността на капанчетата е осеяна с малки червени жлези, отделящи храносмилателни ензими. Катализатор са ферменти и мравчена киселина, които се отделят от жлезите по ръба на капанчетата. Храносмилането отнема приблизително десет дни, след което от насекомото остава само празната хитинова обвивка. След това капанчето се отваря и е готово да примамва нови жертви. През целия живот на капанчето в него средно попадат три насекоми. Никога не трябва да се провокира умишлено затваряне на капанчетата чрез симулиране на хранене – докосване на вътрешността на капанчетата, тъй като това много отслабва растението.
