Михайлина ДИМИТРОВА
Доайенът на българската дипломация Райко Николов почина на 96-годишна възраст. С него си отива цяла епоха в българската външна политика, свързана със знакови събития в историята ни – процесът срещу Сергей Антонов, шпионският скандал „Ерню“ във Франция от разгара на Студената война, много известни и недотам популярни решения по „македонския въпрос“ от времето на социализма. Посланик Николов е баща на друг известен дипломат и политик – Марин Райков, а съпругата му Лидия Николова, неотлъчно до него в дългия му жизнен и професионален път, е автор на книги за задграничните перипетии на семейството.
Райко Николов е роден през 1925 г. в Суворово, Варненско. Завършва право в СУ, а през 1950 г. постъпва на работа в МВнР. През 1951 г. е изпратен на първото си назначение в чужбина като трети секретар в посолството в Париж. Има мандати в мисиите ни във Вашингтон и в Прага. Посланик в Кувейт, в Белград, в Южен Йемен, в Италия, постоянен представител на България при Службата на ООН в Женева. Пенсионира се през 1990 г. Автор е на няколко книги „Дипомация на четири очи”, „На горещ пост в Рим”, „Парижки години”, „Дипломат в Америка” и „Български посланик разказва”, „Живот в два свята”.
Най-емблематичен е мандатът му като посланик в Италия, който съвпада с „процеса на века“ срещу българина Сергей Антонов за атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Посланик Николов е споделял, че тогавашният премиер на Италия Джулио Андреоти, на четири очи му признава, че не вярва в българската следа в атентата срещу папата, но заради натиск от САЩ съдебен процес не може да няма. През 2016 г. по повод 30 години от оправдателната присъда на Сергей Антонов, в България гостува адвокат Джузепе Консоло, който успя да оневини името на Антонов и на страната ни. Тогава в интервю пред „Епицентър“ Райко Николов сподели:
„Извън България случаят е забравен, но за държавата ни въпросът не е съвсем доизчистен. Затова събитията, които организирате сега по повод годишнината от оправдателната присъда, са много важни- те ще изчистят завинаги случая за българската общественост. Също така е добре да се припомня за методите, с които са си служили двете суперсили, особено „ястребите“ в САЩ в онази епоха. Със случая „Антонов“ България бе поставена в центъра на противопоставянето, в годините, когато Студената война бе във връхната си точка. И държавата ни бе оставена сама. Без подкрепа от социалистическия лагер или от страна на Москва, заради която всъщност България бе избрана за „жертва“ на чудовищната мистификация… Днес сме съюзници със САЩ, толкова промени станаха в света, а те не изразиха никога съжаление, ако не извинение, че са приписали злонамерено на България едно чудовищно престъпление срещу главата на Римокатолическата църква“.
Държавният глава по времето на социализма Тодор Живков не само не се е намесвал в работата на посланик Николов, но и се е съобразявал с казаното от него, например с предложението на дипломата в личен разговор да се промени политиката на България към Титова Югославия по македонския въпрос, което и става. Тези спомени също ще останат за колегите и приятелите на покойния дипломат, с които той общуваше с уважение до края си.
Райко Николов е в центъра и на един от най-големите шпионски скандали от времето на Студената война, за който става ясно едва в началото на 90-те години на миналия век. В началото на 50-те години той е млад служител на Първо главно управление (външното разузнаване) на Държавна сигурност. По време на задграничната си мисия във Франция като пресаташе в българското посолство в Париж, под псевдоним Виноградов, той успява да вербува Шарл Ерню.Три десетилетия по-късно Ерню става министър на отбраната на Франция. Твърди се, че французинът е продавал информация на КГБ.
За тези, които познавахме посланик Николов, остават спомените и книгите му, история за най-драматични моменти от българската политика в последния повече от половин век. Поклон пред паметта му.
Екипът на „Антени“ изказва съболезнования на семейството на посланик Райко Николов.
