Франк БРУНИ, „Ню Йорк Таймс“
Търся Джо Байдън и не го намирам. Да изпратим ли група за търсене? Разбира се, виждам неговите снимки и видеозаписи. Настроих се преди малко повече от седмица, когато той направи първото голямо телевизионно обръщение в праймтайма. Хванах интервюто му преди няколко дни с Джордж Стефанопулос по ABC News. Знам, че в Белия дом има човек с името Байдън, който провежда срещи, чете инструктажи (колко романтично). И определено подписва законодателство. Този бегемот от 1,9 трилиона долара беше епохален. Привет на началника. Той има чувство за спешност и големи амбиции.
Но той не прилича на Байдън, когото наблюдавах и с когото дори общувах няколко пъти по време на неговата политическа кариера от четири и половина десетилетия до средата на 2019 г., когато подчертано приглушената му версия излезе в кампанията за президент. На този нов Байдън му липсва глупавото изобилие на стария Байдън, анимационна придирчивост и всеобща недисциплина. На този нов Байдън му липсва неподражаемата байдънщина на стария Байдън. Това е нещо любопитно и по никакъв начин не казвам, че е лошо. Това е може би причината той най-накрая да стигне до бюрото в Овалния кабинет след два неуспешни опита. Ето защо сега се говори за неговото президентство като трансформационно.
Но то ще бъде трансформационно до такава степен, че ще е различно от което и да е президентство, което някой би предсказал именно за Байдън. До степен, в която той подхожда по начин, несвойствен за него – с наведена глава, забранени коментари и фокус. По този начин той победи претъпканото и талантливо поле на претенденти за номинацията за президент на Демократическата партия през 2020 г. Повече костенурка, отколкото заек, благодарение на търпение и спокойствие, което никога не е било негова търговска марка. Ето как той победи Тръмп – като не бърбореше твърде много, не приемаше стръвта, потискаше егото си и се стремеше към това, от което американците се нуждаят по принцип, а не за това какъв невероятен президент ще бъде по-конкретно той.
Няма културни войни за 46-ия президент на Америка – това са просто разсейващи фактори, които дават кислород на Републиканската партия. Без разсейване, точка за него. Той идва да ви спаси. Той ви изпраща пари. Акцент върху „вашето“ и „вие“. Най-мръсната дума в ревизирания му речник е аз от първо лице единствено число.
Този нов Байдън е екзорсизъм на Доналд Тръмп. Този нов, без драма Байдън е ехо на Барак Обама, чиито уроци, добри и лоши, очевидно е научил. В процеса той е извършил една от най-поразителните трансплантации на личност, които съм виждал в американската политика. Той също така е взривил тази зеленясала максима за старите кучета и новите трикове. Когато Тръмп не успя да „прерасне“ в президентството, както критиците и дори някои фенове се надяваха, че ще го направи, консенсусът беше, че е глупаво да се очаква друго. Кой освен Тръмп може да бъде Тръмп? Освен това той беше на 70 в деня на встъпването си в длъжност. Той да расте и да се учи тепърва? Е, Байдън беше на 78 в деня на встъпването си в длъжност и през годината и половина непосредствено преди него той демонстрира новите трикове на сдържаност.
Той продължава да ги демонстрира – „Невидимият президент?“ беше заглавието на скорошна статия – вероятно върху теорията, че колкото по-малко пищен е стилът му, толкова по-вероятно е триумфирането на действителната му политика, което няма да бъде усложнено от превръщането му в символ на по-големи битки или превръщане в културен гръмоотвод. Новите му трикове включват по-прогресивна склонност, отколкото в миналото и изглежда, по-малко твърда привързаност към двупартийността. Спомнете си онези спорове в класа на историята за това дали лидерът прави момента, или моментът прави лидера? Моментът прави – или по-скоро преправя – Байдън.
Това отчасти се вижда при липсата на пълноценна президентска пресконференция до момента (все пак има една, насрочена за 25 март). За да бъдем честни, тримата му най-скорошни предшественици в Овалния кабинет – Тръмп, Обама и Джордж Буш – бяха държали само по едно такова соло напред-назад с пресата до този момент в техните президентства. Най-сетне бедата го научи. Да говори по-малко. „Джо Байдън, дисциплиниран пратеник?“ беше първото изречение, изнесено с учудване в статия на Politico от Алекс Томпсън и Теодорик Майер. Двамата добавиха: „Досега президентът изненада някои от бившите си колеги и съюзници с дебют в Белия дом до голяма степен без гаф след цял живот на словесни препъвания. На път сме да разберем дали ще продължи“. Това последно наблюдение подготви пътуванията на Байдън и вицепрезидента Камала Харис из страната, за да се проведат публични събития, обясняващи и възхваляващи американския спасителен план от 1,9 трилиона долара.
Той няма да се препъне. Разбира се, по-лесно е да избегнете гафовете, ако минимизирате спонтанността и се предпазвате възможно най-добре от отблясъците на прожекторите.
Със съкращения. Заглавието е на редакцията.
