Сп. „ЕКСПРЕС“
Пекин изпраща двама от най-престижните си емисари в Аляска, за да установи контакт с администрацията на Байдън – Ван И, китайски външен министър, и Ян Жиечи, ръководител на външния отдел на комунистическата партия.
„Фактът, че и двамата са изпратени, ясно показва значението на тази среща за Китай“, отбелязва Франсоа Годемент, съветник за Азия в Института „Монтен“. През последните месеци двете страни се противопоставиха на почти всички теми: от търговията до ролята на Пекин в Китайско море, през правата на уйгурите. Кои са двамата китайски топ дипломати?
Ян Жиечи, превъзходството на сивия национализъм
Ветеранът на китайската дипломация Ян Жиечи от 2013 г. е директор на Централната комисия за външни работи на Комунистическата партия на Китай (КПК), най-високият пост след генералния секретар на партията Си Цзинпин. От 2017 г. той е и един от 25-те членове на Политбюро. Смята се за един от големите съвременни архитекти на китайската външна политика. Преди това бе министър на външните работи от 2007 до 2013 г. Период, през който той се е утвърдил като предшественик на нападателната дипломация, сега широко използвана от китайските власти.
„Чрез своите идеи Ян Жиечи наистина олицетворява необезпокоявания национализъм. Неговото влияние нарасна, когато стана шеф на отдела за външни работи на партията. Именно той ръководи политиката, прилагана от съответните министерство „, подчертава Барелеми Курмон, специалист по Китай. През 2010 г., тогава министър на външните работи, Ян Жиечи показа своя малък ефект на конференция на министрите от АСЕАН (Азиатско-тихоокеанско сътрудничество. Той нарече „атака срещу Китай“ забележките на Хилари Клинтън относно свободата на корабоплаването в Южнокитайско море. „Китай е голяма държава, а останалите държави са малки страни и това е просто факт“, добави той тогава. Джордж Буш-младши дори го нарече „Тигър Ян“, имайки предвид годината му на раждане (1950 г., годината на Тигъра). През 80-те години той се присъединява към китайското посолство в Съединените щати, където поема юздите между 2001 и 2005 г. Следователно е голям познавач на Америка.
Ван И, ревностният изпълнител
Ян Жиечи може да разчита на подкрепата на Ван И, настоящ министър на външните работи и изгряваща звезда на партията. Известен със способността си да очарова събеседниците си, този лоялен лейтенант на Си Цзинпин си е създал репутация на човек, който е едновременно свеж, но упорит с чуждестранните си колеги. Вярно е, че на 67 години този, когото китайските държавни медии са кръстили Сребърната лисица заради дипломатическите му трикове, знае как да покаже зъбите.
Запитан за правата на човека в Китай от канадски журналист на пресконференция през 2016 г., Ван И не крие раздразнението си. „Въпросът ви е пълен с предразсъдъци към Китай и с арогантност, която не знаем откъде идва. За мен е напълно неприемливо“, насмете той журналиста.
Ван И се е изучил през 90-те години на ХХ век в китайското посолство в Япония, преди да стане най-младият заместник-министър на външните работи през 2001 г., след това министър през 2013 г., след Ян Жиечи. Оттогава Ван И е добър малък войник в служба на геополитическите амбиции на Си Цзинпин. „Ван И е ревностен изпълнител на външната политика, решена от партията. Той се отклонява много малко от официалната линия, за разлика от Ян Жиечи по негово време“, отбелязва Бартлеми Курмон. Има темперамент, който му позволи да се присъедини към най-висшите етажи на властта. През 2018 г. Пекин го назначи за един от петте държавни съветници, което е висока чест в знак на признание за силната му защита на китайските интереси в чужбина.
През последните години Сребърната лисица наистина се появи на всички фронтове: понякога да бъде пожертван при администрацията на Тръмп в търговската война срещу Вашингтон, на турне в Европа – особено във Франция миналото лято – за защита на икономическите партньорства на Китай или осъждайки „чужда намеса“ в лицето на западните критики за китайските репресии в Хонконг и Синдзян. Няма съмнение, че той ще може да се възползва от този боен опит при срещата си с държавния секретар Антъни Блинкен.
Превод и редакция Михайлина Димитрова
