Самир Пури е старши сътрудник по сигурност и хибридна война в Международния институт за стратегически изследвания със седалище в Сингапур. Той е гост-лектор в катедрата по военни изследвания. Д-р Пури е автор на The Great Imperial Hangover (2020). Издава се в САЩ като „Сенките на империята“ (2021). Кариерата на д-р Пури съчетава академичните среди и обществената служба. През 2018-19 е бил помощник-ръководител на научните изследвания в мозъчния тръст на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. През 2017 г. той бе в секретариата на Британската общност, за да създаде стратегията за противодействие на насилствения екстремизъм.
„Ню Йорк Таймс“
Всички сме изпаднали в махмурлук, пише Самир Пури, „велик имперски махмурлук“. Той обяснява в „Сенките на империята“, че живеем в „първото хилядолетие без империя“ в историята и въпреки това наследството на тези империи все още мощно оформя нашето време. Той е наясно с понятието неформални империи, но твърди, че във формалните империи е имало нещо ясно и забележимо, което е съществувало от дните на най-старите човешки цивилизации до 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна.
Това съпоставяне – имперско наследство в постимперския свят – е интригуваща идея, която дава една умна призма, през която да погледнем света. Анексирането на Крим от Русия, излизането на Великобритания от Европейския съюз и сривовете в Ирак и Сирия имат дълбоки корени в имперско минало, което все още хвърля сянка в настоящето. След като започнете да мислите в тази насока, виждате навсякъде сенките на империите. В най-новата история, поради обхвата на западната сила, повечето държави или са действали като империалисти, или са се оказали подчинени и в двата случая националната им идентичност е дълбоко оформена от този опит. Дори Съединените щати са дълбоко засегнати от империализма, казва Пури, аргументирайки се, че американското робство е идея, внесена от европейските империи и е „крайната проява на колонизация, не на земя, а на хора“.
Пури, експерт по въоръжените конфликти, работил в британското външно министерство, твърди, че двете основни решения на Великобритания през последните няколко десетилетия – присъединяването към САЩ във войната в Ирак и Брекзит, са били решени от „имперския махмурлук“ в страната. Най-голямата имперска сила в света Великобритания, се придържаше към идеята, че притежава военната сила, дипломатическото умение и преди всичко амбицията да оформя далечни части на земното кълбо. В допълнение, съвременният Ирак е британско творение, изковано през 1920 г. от три провинции на рушащата се Османска империя. Лондон отново можеше да реши съдбата на Багдад.
Брекзит пък беше вдъхновен от виждането, че Великобритания не е държава, определена от близостта й до Европа. Всъщност това, което често характеризира британския национализъм, беше отделянето му от континента. Водещите привърженици на Брекзит, включително сегашният министър-председател Борис Джонсън, често говореха за „глобална Великобритания“, продължаваща историческата си мисия по света, създавайки по-тесни връзки със старите си колонии и владения от Канада до Индия до Австралия.
Руският случай в някои отношения е дори по-лесен за решаване. Пури посочва, че „еволюцията на Русия е била неразривно свързана с нейната експанзия, до такава степен, че не е ясно дали Русия е създала империя или процесът на империализъм е създал Русия“. Той датира началото на руската европейска империя при царството на Киевска Рус през IX век в Киев, днешната столица на Украйна. От тези скромни начала се разраства империя, която в разгара си, след победата на Съветския съюз във Втората световна война, обхваща 11 часови зони и почти 200 милиона души. Когато се разглежда тази история, забележката на Владимир Путин, че разпадането на Съветския съюз е „голямо геополитическо бедствие на века“ има смисъл, особено ако чуе казаното от него веднага след това: „Десетки милиони наши съграждани се оказаха извън руската територия. Освен това епидемията на разпада зарази самата Русия“. Тези дълбоки имперски връзки с Украйна помагат да се обясни защо наглото присъединяване на Крим е широко популярно в Русия.
Влизаме в постимперския 21-ви век с необичайна геополитическа динамика. Двете водещи сили на планетата, САЩ и Китай, извличат голяма част от своята вътрешна легитимност и цели от идеята, че са антиимперски нации. В случая на Америка нейната идентичност е свързана с историята на раждането на бунта срещу Британската империя. В случая с Китай всяко ученик знае, че съвременната история на страната е започнала със западния империализъм, унижаващ и осакатяващ Средното кралство в продължение на повече от век.
И все пак и двете страни имат неформални империи. Американската е обширна мрежа от икономически съюзи и военни бази, разпръснати по целия свят. Китай от своя страна се опитва да разработи нещо доста подобно със своята огромна инициатива „Един пояс – един път“, която може да набъбне до 10 пъти по-голяма от Плана „Маршал“.
Как ще си взаимодействат тези две отличителни постимперски суперсили през 21-ви век? Какви ще са последиците от императорските сенки, хвърлени в тази нова, новопоявяваща се биполярна ера? За съжаление, Пури няма много какво да каже за това. След като представя завладяваща тема, Пури отказва да се ангажира изцяло и да изследва собствената си теза. Той като че ли намеква, че тази задача е оставена на читателя.
