Христо СТОЯНОВ
Странен ден… Сирни заговезни. Денят, в който ни прощават… И в който се правим на богове. Защото нали само Бог прощава. И ние прощаваме с великодушието, с което го прави той… Но нали Бог не греши. Защо тогава сме допуснали да бъдем опрощавани. Защото се прощава грях. Грешка се прощава. Може би си прощаваме в този ден опита да се доближим да Бог, да се превърнем в Него… Заради това няма да си позволя да прощавам, защото това е натрупване на грях. Грехът, да се меря с Бог. Не искам и да ми се прощава. Защото поне в мислите си не съм съгрешил пред никого. Не съм пожелал зло никому. И ако нещо съм направил против някого, то е несъзнателно. А това не е грях, това е инстинкт. А инстинктите са Божественото, останало в човека. Другото… Другото е натрупване на грехове. Защото Познанието е първороднияг грях. А колкото повече опознаваш света, толкова повече грях трупаш.
