Расте декларираното желание за ваксиниране, коментират от „Галъп интернешънъл болкан“ на базата на данни от изследвания, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари -1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Ако към началото на януари и към началото на февруари 27 на сто са искали ваксина срещу коронавирус, а 48 процента са били против, то сега 36 на сто декларират желание, а 41 процента са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на желаещите ваксина. Спада и делът на колебаещите се – от 24 на сто преди до 20 на сто сега. 3 на сто отговарят, че са ваксинирани. Най-силно искат ваксина най-възрастните, според данните.
Според анализаторите вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46 на сто казват, че страната ни се справя добре, а 42 процента – зле. Има и известен процент, които не могат да определят.
Когато обаче мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът е доста критичен към оперативната си власт. Тази критика отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.
Краят на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор. Особено важно е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание и премиер.
Президентът Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг/ доверие минус недоверие/. Радев е единствената такава фигура у нас, а всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24.
Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева със 17 на сто. При нея недоверието е по-голямо от доверието (рейтинг от -51), но това е стандартната ситуация за български политик. Караянчева е всъщност с доверието на политик от „златната среда“, ако се правят подреждания – в тях винаги начело са политици, които са „отгоре и отстрани“ на всекидневния политически процес или имат „институционален бонус“, а в дъното са най-отдавна познатите политици, обобщават анализаторите. Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е удачен подход – пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие, уточняват от „Галъп“.
Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23 на сто. Рейтингът е минусов (-41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините, коментират анализаторите. Според тях в немалка степен това се дължи и на ситуационните „добавки“ доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.
Доверието в Националния оперативен щаб за борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46 на сто отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35 на сто казват „не“.
