Христо Стоянов
Ако само за миг се почувствам виновен за това, че съм спомогнал по някакъв начин за разширяване на пандемията, не знам как бих продължил живота си. Дори ако се почувствам виновен, че съм заразил и един човек, едва ли бих имал нормален живот в бъдеще време.
Само да попитам ресторантьорите те как се чувстват, след като ореваха ортаклъка до Първи март. Е, отвориха им ресторантите. Забогатяха ли? Нахраниха ли населението? Спряха ли да кръщават алкохолните питиета, демек, спряха ли да сипват и вода във виното и ракията? Как са с грамажа?
А с грамажа на съвест, на чест, на достойнство – как са.
Когато писах преди около месец против отварянето на ресторантите се спукаха да ми се обаждат по телефона, да ме псуват, да ми държат сметка. Аз какво да направя – да им върна псувните ли, ругатните да им върна, заплахите… Те хората, клиентите са си виновни. Те в заведенията спазвали санитарните изисквания. Вярно е, сервитьорите като коне с торба зоб се разхождат между масите – имам предвид маските, с които си подпират чейнетата да не им паднат в салатата… Или не е така.
Преди локдауна доказаха, че интересът клати феса. Защото не само тези, които ги хванаха да посрещат гости и да въртят купони, са го правили. Ами нехванатите, ненамерените… Когато човек върти такъв бизнес, трябва да предвиди и рисковете. Вярно, чак толкова не може да се предвиди, но Държавата се намеси. Поне по отношение на онези, които не са крили толкова от данъците. Вярно, че същата държава на някои от тях даде с едната ръка, а с другата си прибра вересиите. Това също идва от отговорността…
Разбира се, че и част от заразените имат вина някаква. „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло“… Ама спазването на правилата в моя дом е мое задължение. И аз казвам на гостите си какви са моите изисквания – ще се пуши ли и къде в дома ми е разрешено, къде ми е банята и сапунът, къде могат да отидат и в кое легло да не лягат, особено ако жена ми е в него…
Така е и в заведенията. Просто не пускате безотговорните. Въпреки че трябва да се почне от ресторантьорите… Ами ако увеличаването на заболелите идва от техните ресторанти, какво ще правим… Освен да викнат на помощ Мангъров и с него полека – лека, мангър-мангър – та „у Усвет“, както казваше баба…
От ФБ профила на писателя
