Луната има кометоподобна опашка от милиони натриеви атоми, която изпраща лъчи до Земята, съобщи Фокс нюз.
Когато до лунната повърхност достигне слънчев вятър, ултравиолетови фотони и метеорити, се освобождават атоми, които оформят „дълга кометоподобна опашка“ в обратната посока на Слънцето, твърдят астрофизици от Бостънския университет, предаде БТА.
Опашката е невидима с невъоръжено око – слънчевата светлина, която се отразява от лунната повърхност е вероятно милион пъти по-ярка. Тя обаче може да бъде видяна с чувствителни камери с филтри за оранжевата светлина, излъчвана от натриевите атоми.
Наземни спектрографи са засекли натриевите атоми в разредената атмосфера на Луната още през 1998 г. Нови данни, събрани с камера на обсерваторията в Ел Леонсито разкриха подробности за формата и яркостта на явлението.
Петното е по-ярко по новолуние в точката на орбитата, която е най-близо до Земята.
Бостънският университет разполага с глобална мрежа от подобни камери, които са се оказали идеални за изследване на натриевото лунно петно, или натриевата опашка на Луната, защото работят постоянно, каза съавторът на изследването д-р Люк Мур.
Очевидно луната ще продължава да ни изненадва. Така миналата година стана ясно, че голяма част от повърхността на Луната всъщност се е формирала от удари с други космически тела, показва ново изследване. До сега се вярваше, че астероиди и комети само са причинявали щети на земния спътник и че горният му слой се е образувал от магмата, изтекла вследствие на удар.
Учени от университета в Портсмут обаче са изследвали проби от повърхността на луната, събрани през 1972-а по време на мисията на Аполо 17. Анализираните камъни показват, че са били формирани под влиянието на изключително висока температура – над 2300 по Целзий. Това най-вероятно се е случило при разтапянето на лунната повърхност по време на мощен удар.
„Изследването ни показва, че невъобразими сблъсъци са допринесли за изграждането на повърхността на Луната, както и за нейното разрушаване. Изключително е вълнуващо, че вече имаме инструментите, с които можем да разгадаем тайните на земния спътник“, коментира професор Джеймс Дарлинг.
