Германският канцлер Ангела Меркел
в. „Либерасион“
Германия преди всичко? Въпреки че първата строфа на националния химн не се пее от 1952 г. („Deutschland, Deutschland über alles“), човек се чуди дали отново не се е превърнала в една от движещите сили на германската политика. Редовно, от обединението през 1990 г., тази държава е обзета от национално световъртеж, който далеч надхвърля защитата на националните интереси и застрашава европейското равновесие.
От това се страхуваха навремето Франсоа Митеран или Маргарет Тачър. Пандемията от коронавирус дава нов пример- преди година Берлин се държеше с изключителна бруталност към своите съседи и по-специално към Италия, която беше силно засегната от заразата, като постанови ембарго върху медицинското оборудване. За няколко седмици Германия превърна Китай, изпратил спешна помощ, в главен приятел.
Днес, година по-късно, сме свидетели на повторението на тази стратегия. Берлин изглежда реши, без никакви консултации със съседите си, да въведе политика на „нулев Ковид“, както се вижда от бруталното затваряне на границите с Австрия и Чешката република.
По същия начин през последните седмици наблюдаваме проявата на ваксинен национализъм, който е най-малкото тревожен, като вестници като Spiegel (социалдемократи) или Bild Zeitung (консервативни популисти) обединяват гласовете си с тези на политици от всички цветове, че Германия ще се справи по-добре, защото една от лабораториите, открили ваксина (BioNTech), е германска.
Разбира се, по време на председателството на Съюза през втората половина на 2020 г. Ангела Меркел се държеше като велик европеец, по-специално като прие обединяването на част от публичните дългове, произтичащи от пандемията.
Но можем само да отбележим, че основата на германската идеология не се е променила, както се вижда и от нейното отношение в два големи френско-германски проекта за сътрудничество: ако проектът за бойни танкове на бъдещето (MGCS), под ръководството на германци, изчезне, същото не важи и за SCAF, изтребителната система на бъдещето, теоретично под френско ръководство. Берлин го блокира, тъй като изисква неговото съвместно управление и изисква френското ноу-хау да бъде възстановено… Ще има ли Франция, значително отслабена от коронакризата, все още силата да се предотврати Европа да не стане напълно германска?
Със съкращения.
