„Ню Йорк Таймс“
Вярвате или не, Републиканската партия е в идеалното положение поне за следващите две години. Като опозиция няма да се очаква да предлага решения на безбройните проблеми в страната, още по-малко да въвежда материално законодателство. Няма да се очаква да прави каквото и да било, освен това, което прави най-добре – да се противопостави на демократичната администрация и Демократическата партия.
Но духът на опозиция, в който голяма част от Републиканската партия се чувства като у дома си, излага на показ ахилесовата пета на консерватизма. Докато мнозина, които гордо се наричат консерватори, се съгласяват какво не е консерватизмът, няма такъв консенсус относно това какво е той. Поради това дори когато са на власт, консерваторите са фундаментално опозиционно движение. Този импулс послужи добре, когато бяха в опозиция на президента Барак Обама и съответно на всичко, което той изглежда представляваше. Но кандидатурата на Доналд Тръмп използва очевидната липса на консерватизъм като централна мотивираща сила.
За разлика от 16-те кандидати, с които се сблъска по време на републиканския първичен избор, Тръмп схвана простата идея, че много неща, които избирателите искат, може да не се съобразяват с консервативните мантри относно „личната отговорност“ и „ограниченото управление“. „Фискалният консерватизъм“ може да поддържа идеята за предоставени от правителството здравни грижи или плащания, но много избиратели не го правят. Това не са идеите, които Доналд Тръмп продаде на американския народ.
Това, което неговите избиратели подкрепиха, не беше популисткия национализъм, който обикновено се свързва с „Тръмпизма“. Популисткият национализъм има дълга история в тази страна. Докато съществува, това няма да зависи от никоя личност. „Тръмпизмът“ е преосмисляне на издигането на г-н Тръмп за президент, версия на историята, в която безбройните му изявления и изблици и туитове се основават на основополагаща политика. Казано по друг начин: Ако Тръмп се кандидатира за президент като „строго консервативен“ , той вероятно би спечелил номинацията по същия начин, както вече го направи един път.
Той нямаше последователна политическа платформа, защото той самият беше политическата платформа. Показателно е, че като президент г-н Тръмп стана забележително стандартен републиканец по много въпроси (неговото противопоставяне на повишаването на минималната заплата например) и не получи наказание от своите избиратели или съюзници. Не е трябвало да изпълнява обещанията на „Тръмпизма“, за да спечели тяхната подкрепа. Той просто трябваше да бъде Доналд Тръмп.
Дали консервативното движение може да означава повече от вярност за Тръмп, е въпрос, който е важен не само за Републиканската партия, но и за бъдещето на страната. Той наистина е намерил фокус, посока напред – но това е човек, който сега служи като център на тежестта на движението. Анкета, проведена от CBS News, установи, че 33 процента от републиканците ще напуснат партията, ако Доналд Тръмп основе друга, а 37 процента казват, че ще „се присъединят“. Това прави Тръмп неразделен от Републиканската партия.
Със съкращения. Заглавието е на редакцията
