Само да попитам, не друго. Защо Румен Радев не отиде до селцето Сан Стефано на Трети март… Може би защото не знае, че там е сключен някакъв мирен договор и си мисли, че това е станало на Шипка. Все пак на Шипка боевете са били август предишната, 1877 година. И ако въпросните „родолюбци“ искат да празнуват ден на Освобождението от Османско иго, то събитието е в Сан Стефано на другата година. Вземете научете историята, дами и господа. От Радев до последния „родолюбец“… Защото останалото са напъни, нали?
И ЗА КАКВО СА УМИРАЛИ НА ШИПКА, СЛЕД КАТО СЕГА ЩЕ ИМ ИЗБИЕМ НАСЛЕДНИЦИТЕ
Май не можем да разберем това. Защо са си полагали костите на „Шипка“, след като ние сме готови да им избием наследниците. И как ще се чувства този, който научи, който разбере, че, качвайки се да празнува е заразил един единствен човек само. И този човек е умрял само заради това, че не можем да разберем в каква ситуация се намираме.
Вярно, някои не вярват в КОВИД-19. Но някои не вярват, че жена им изневерява. Като не вярват тя не изневерява ли. Или го прави без удоволствие. Излиза, че нашите деди са се били на Шипка не за друго, а защото не са обичали правовата държава, в която действат законови норми. И сега, какво? Ще им повтаряме подвига и ще си хвърлим телата отгоре. Върху кого? Може би ще се качите горе да хвърлите тялото на Радев (дали вчера са му пожелали да е румен през март, въпреки че той, ако изключим името трябва да не може да крие вече руменината си от срам)… Но той се качва горе, за да хвърли едни българи срещу други българи.
И тука не става въпрос за политики. При тази ситуация дори ГЕРБ имат интерес да ви качат с автобуси горе. Не защото рисковият контингент над 70 годишните ще се изпозарази и няма да гласува после за Нинова. А защото може да се докара на гласоподавателите. Но това е отговорно поведение. Въпреки настройката на масите да отидат да се хвърлят с главата надолу от „Орлово гнездо“, въпреки негативната реакция след забраната на Таня Христова може да се каже, че това е адекватното и отговорно решение.
Свободата е нещо много интимно. Тя не е в големите софри, в отворените „Скара-бира“ по заснежените полета на „Шипка“… Свободата не е да се наметнеш с трибагреника като с чаршаф след първа брачна нощ. Свободата не е в дамаджаните с вино и ракия, не е в националната носия… Свободата е в отговорността пред хората, които са ти поверили живота си. Свободата е в мисленето, а не в масовата манипулация…
Свободата е да си спомниш „Онзи ек“, да се прибереш и да запалиш свещичка за тези, които са живели за тази свобода. Защото, бъдете сигурни, няма умрели за свободата, има живели за нея. Всеки един ден умира, но не всеки е оставил диря. Диря оставя живият човек, мъртвият оставя пръст. Нека да бъдем живи, защото от нас зависи…
Благодаря… Ваш: Христо СТОЯНОВ
От ФБ профила на писателя, заглавието е на редакцията
