Днес Михаил Горбачов, бащата на перестройката, първият и последен президент на СССР, един от лидерите с най-голяма заслуга за слагане на края на Студената война, генералният секретар на ЦК на КПСС с принос тази партия да се оттегли от властта, президентът, при който се разпадна СССР, а васалните му страни от Източна Европа поеха по пътя на демокрацията, носителят на Нобелова награда за мир за 1990 г., става на 90 години!
От типичен партиен и комсомолски апаратчик до президент на държавата, от която трепереше светът – това е пътят на Горбачов, който остава в историята като един от най-видните световни лидери в периода 1985-1991 г., наред с такива колоси като Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Франсоа Митеран и папа Йоан Павел Втори. Тези хора промениха света, а това, че днес този свят отново се е върнал там, където беше преди 30-35 години, говори много лошо за наследниците на споменатите лидери.
На 54-годишна възраст след 33 години партиен стаж Михаил Горбачов става един от най-младите генерални секретари на ЦК на КПСС. Идва край на времето на застоя на Брежнев, наложен след него и от престарелите членове на Политбюро, някои от които са там едва ли не от Сталиново време. Горбачов е първият партиен лидер, роден след т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция от 1917 г. Но още преди да стане лидер на СССР, Маргарет Тачър го определя като „човек, с когото може да се прави бизнес“.
Идвайки на власт през 1985 г., Горбачов обявява, че съветската икономика е изостанала и има нужда от промяна. В началото неговите реформи са наречени „стратегия на ускорението“, а по-късно се въвежда терминът „перестройка“. С перестройката на Горбачов идва и гласността. Появяват се независими медии, публикуват се книги, които цензурата е спирала през годините. Хората започват да изразяват свободно мнението си. Лъсват дълго крити истини за зверствата на комунистическия режим, за ГУЛАГ. От забвение излизат дисиденти като академик Андрей Сахаров. През 1991 г. при разпадането на Съветския съюз се открива пролука за достъп до някои секретни съветски архиви, които впоследствие, а и днес са изключително трудно достъпни.
През февруари 1988 г. Горбачов изтегля съветските войски от Афганистан, а една година по-късно официално приключва десетгодишната съветска агресия в тази страна.
Един след друг си отиват комунистическите лидери на държавите от съветския блок – Янош Кадар, Ерих Хонекер, Густав Хусак, Тодор Живков. „Не сме давали никъде указания кой да бъде сменян и с кого”, заяви Горбачов през 2010 г. на форум в София. „Ние просто дадохме България на българите и изобщо всички страни на техните народи”, подчерта тогава Горби.
През март 1990 г. Горбачов става първият президент на СССР, избран на този пост от Конгреса на народните депутати.
Постепенно Горби манията завладява Западна Европа. При посещения в страните там по улиците се стичат хиляди хора, а Горбачов имаше навикът да слиза от колата и да се здрависва с тях.
За харизмата на съветския ръководител допринася и съпругата му Лариса – за първи и май за последен път руснаците имаха това, което на Запад наричат „първа дама“. Дотогава, пък и сега, съпругите на първите партийни и държавни лидери са скрити от любопитните хорски погледи.
Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег е един от върховете на външната политика на Горбачов. Той е подписан във Вашингтон от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов на 8 декември 1987 г. Официално е озаглавен „Договор между Съединените американски щати и Съюза на съветските социалистически републики за премахване на техните ракети със среден и малък обсег“.
Договорът урежда премахването на ядрените и конвенционалните (неядрени) наземни балистични ракети със среден и малък обсег (достигащи цел на 500 до 5500 километра или 300 – 3400 мили). До крайния срок на договора – 1 юни 1991 г., са унищожени общо 2692 такива оръжия – 846 от САЩ и 1846 от Съветския съюз. Съгласно договора на всяка от договарящите се държави е позволено да проверява военните съоръжения на другата страна. На всяка страна е разрешено да обяви и да запази за музейни изложби 15 неработещи ракети, 15 ракетни кутии и 15 установки.
За 80-тия си рожден ден Горбачов е награден с най-високото отличие на Русия ордена „Андрей Първозвани”. През 2011 г. президент беше Дмитрий Медведев, който заяви, че високото отличие се връчва на Горбачов заради неговите заслуги към страната, когато е бил начело. „Горбачов ръководи държавата в много сложен, труден и драматичен период и ние помним това.”
На срещата в резиденция „Горки“ присъства и премиерът Владимир Путин, който определи Горбачов като „един от най-изтъкнатите държавни лидери в света”.
През 2014 г. Михаил Горбачов защити решението на президента Владимир Путин по въпроса за Крим и обвини САЩ, че „ликуват“ заради разпада на Съветския съюз. В интервю за „Сънди Таймс“ бившият съветски президент каза, че ако се бил оказал в подобна ситуация по отношение на Крим, щял да направи точно същото като Путин. „Винаги се обявявам за свободно изразената воля на хората, а мнозинството в Крим искаше полуостровът да се присъедини към Русия“, подчертава Горбачов пред „Сънди Таймс“. Пак там той казва, че САЩ не са били искрено заинтересувани да помогнат Русия да се превърне в стабилна и силна демокрация.
На стари години Михаил Сергеевич си посипа главата с пепел и за разпада на СССР. „Исках само да го реформирам, но никога не съм се стремил към разпада му. Съжалявам, че тази велика страна с огромни възможности и ресурси изчезна. Честно казано, ако бях още на власт, тя щеше да продължи да съществува”, казва днес Горби.
Въпреки подкрепата за Крим Горбачов казва в едно интервю: „Предупредих Путин за опасностите от неговата самоувереност, за това, че се смята за наместник на Бога и че управлението му е пълен провал. Разбира се, той се ядоса на това и каза, че трябва да си държа езика зад зъбите”.
Днес Горбачов е почти забравен. Него го търсят повече от западни медии, отколкото от руски. В Русия го смятат за предател заради разпада на СССР. Но никой не е пророк в собствената си страна. За добро или за лошо, още приживе Горби се превърна в легенда.
