В началото на кампанията ГЕРБ има достатъчно комфортна преднина пред БСП от пет пункта сред твърдо решилите да гласуват. Ако тази преднина се запази и още повече, ако се увеличи, ГЕРБ има шанс да спечели около една трета от депутатските мандати (80-85) и да се заяви отново като силен претендент за участие в управленска коалиция. Това показва проучване на „Алфа рисърч“, в което са анкетирани 1013 души в периода 26 февруари – 1 март.
Ако пък се реализира формулата „всички срещу ГЕРБ“, то той би бил силна опозиция, а шансовете за устойчиво мнозинство с участието на три до четири от останалите партии, не могат да бъдат оценени като особено високи.
В тази ситуация ролята на следващите две партии със заявка за силно парламентарно представителство – ДПС и Има такъв народ – ще бъде ключова. Партията на Слави Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди, тъй като, от една страна, събира избиратели от почти всички политически сили, а от друга – привлича основно младежкия вот, който е твърде несигурен и изменчив.
Структурата на вота за ДПС е коренно различа – Движението разчита на твърди избиратели и устойчива подкрепа. След елиминирането на прекия конкурент, ДОСТ, който му отне почти 100 000 гласа на предишните парламентарни избори, ДПС възвръща обичайната си предизборна мобилизация. Следейки темпа на нарастването й, не може да се изключи до изборите подкрепата да се увеличи още.
Тъй като парламентарните групи на ДПС и Има такъв народ ще са следващите по тежест след тези на ГЕРБ и БСП, политическата стратегия на тези двама играчи до голяма степен може да определи характера и изобщо, възможността да се случи една бъдеща управленска коалиция.
Потенциалът на протестния вот, катализиран от протестите през лятото на 2020г., не намира един консолидиран израз, а се разпилява в поне три субекта с шанс за политическо представителство и в още 3-4 по-малки партии. Допълнителна трудност за тях е обстоятелството, че макар и „Има такъв народ“ да „тегли“ избиратели от всички партии, разбираемо, най-пагубен е ефектът от този процес върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение.
Сред по-малките партии най-устойчив е вотът за Демократична България. С 5.7% начален електорален „капитал“ коалицията има високи шансове за парламентарно представителство. За тази формация е характерна мобилизацията на нейните избиратели непосредствено преди вота, а също и не малкият брой гласове от чужбина.
Към момента коалицията около Мая Манолова също преминава прага за влизане в парламента, но степента на несигурност тук е по-висока. Както поради по-ниската електорална подкрепа, така и поради отсъствието на устойчиво ядро и идентификация с тази партия.
След разединението на „обединените патриоти“ ВМРО се очертава като партията с най-висок шанс да представлява тази ниша в следващия парламент. В началото на кампанията тя все още е под прага от 4%, но по-силната кампания и по-слабата избирателна активност може да се окажат решаващи за крайния й резултат.
Ако се реализира вариантът за шест до седем партиен парламент, това би дало шанс за повече коалиционни комбинации и излъчване на макар и трудно съставено правителство.
Същевременно е ясно, че фрагментацията пречи на ферментацията на ясна и убедителна алтернатива. Поради това, въпреки че след изборите несъмнено ще доминира желанието да се излъчи правителство, което да се бори със здравната и икономическа криза, не може да се изключи и вариантът нестабилен парламент и нови парламентарни избори.
В сегашната кампания участват и поне още пет субекта, с относително висока лична разпознаваемост, но много по-ниска електорална тежест – НФСБ-Воля на В.Симеонов и Марешки, АБВ на Р.Петков и Мангъров, Републиканци за България на Цв.Цветанов, КОД на П.Москов, Възраждане, Атака на В.Сидеров. Към момента нито една от тях няма статистически значими шансове за парламентарно представителство, но с оглед преходната политическа ситуация, те могат да търсят позиционирането си в една повече или по-малко близка бъдеща кампания.
