Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българска академия на науките (БАН) с подкрепата на проект ИНФРАМАТ и със съдействието на Националния археологически институт с музей към БАН, Регионален исторически музей – София, Регионален археологически музей – Пловдив и Министерство на културата представя изложбата „Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи“ от 02 до 16 март 2021 г. в галерия „Средец“, бул. „Александър Стамболийски“ № 17. В нея се показват 22 обекта на тракийската и римската култура по българските земи, в които е документирано използването на цинобър или предстоят изследвания на използваните пигменти.
На територията на България са изследвани множество сакрални градежи, в които има цветова украса. На много малко от тях са проучени използваните пигменти. Те се вписват изцяло в Средиземноморския контекст за декорация на монументални градежи. Цинобърът е изключително ценен и е натоварен с определена символика и функции, които само комплексни изследвания могат по-цялостно да разкрият.
Още от зората на човешката история цветовете имат съществена роля в ежедневието и най-вече в религиозния живот. Във вярата и обредността те са със сакрално значение и са разработени като кодове и следване на определени правила и модели на използването им. Всяка култура има своя цветови език. Обикновено той е тясно свързан с цветовите езици на обществата, с които има близки културни връзки. Някои цветове обаче са универсалия за всички култури. Червеното е такъв цвят. В Древността и Средновековието „чиста украса“ без функции не съществува. През Средновековието цветовете са считани за опасни и изкусителни. Затова оттогава се кодифицира със записани правила къде кой цвят се поставя и какъв пигмент се употребява.
През Средновековието, за разлика от Античността, безцветието е считано за религиозно, а оцветяването – за светско. Цветова украса, която включва и цинобър, на постройки, съдове, култови антропоморфни и зооморфни фигури и други предмети с ритуални функции, а и свързани с бита, се наблюдава още от неолита. Древна Тракия като част от Югоизточноевропейския и Средиземноморския свят не остава настрана от цветовото изразяване на религиозни и светски идеи.
В изложбата могат да се видят снимки на вече загубени за науката фрески, съхранявани в архивите на институциите, които организират изложбата и в частни архиви.
