Валентин Михов е роден през 1954 г. в София. Юноша е на футболния отбор на ЦСКА, а после играе в „Академик“ и едновременно с това учи във Висшия финансово-стопански институт в Свищов. Президент е на „червените“ от 1990 до 1993 г. Оглавява БФС, когато националите стават четвърти в света. Дългогодишен ръководител е на Професионалната футболна лига. Вальо Михов участва и в десетия юбилеен сезон на „ВИП Брадър“.
– Господин Михов, на 18 януари имахте рожден ден. Успяхте ли да празнувате в сложната ситуация?
– Изобщо не празнувах, останах си вкъщи. На млади години обичах големите празненства, събирах доста приятели. Но като преминеш 60-те, започваш по друг начин да гледаш на рождените дни, защото с всяка година човек наближава края. Макар че той не ме плаши – човек се ражда и си отива.
– Мислите ли, че сте се променили през годините?
– Променя се мирогледът, започваш по малко да забравяш, пропускаш разни задачи. Не съм се залежал обаче вкъщи, още поработвам. На тези години е трудно да мислиш, че някой ще те желае. Младите хора трябва да се развиват и да постигат успехи, а аз я карам по-спокойно. Пък и кризата те принуждава да поспреш, да се пазиш. Не съм изкарал коронавируса, но ако се случи, ще се бори да оздравея.
– Как ви се отрази все пак здравната криза?
– Отрази се сериозно и най-вече на бизнеса. Най-много обаче ми липсват контактите с хората, усмихнатите лица по улиците. Вирусът ни направи намръщени, избухливи, нервни. Дори с дъщеря ми се виждаме много рядко заради вируса. Тежка ситуация.
– Как сте със здравето, преди време се оплакахте от пароксизмална тахикардия.
– Добре съм, ходя редовно на прегледи и поне засега няма основание за притеснения. Бях спрял пушенето, сега пропуших отново. Почти две години издържах без цигари. Точно сегашната криза ме накара отново да посегна към тютюна. Запалих, но вече не пуша толкова, колкото преди. Имало е случаи да стигна до 3 кутии на ден, а сега я изпуша една кутия, я не. Пиенето никога не ми е било проблем. Рядко пия по чашка-две вино. Преди 12-13 години се отказах от ходенето по казина.
– Писанията за страстта ви към хазарта дразнеха ли ви?
– Не. Между другото, помогнаха ми да се откажа от тази страст точно хора, които имаха сметка от това да играя. Мои приятели също ми въздействаха. Истината е, че никога не съм имал задължения, бил съм точен, адреналинът ми доставяше удоволствие, но в един момент спрях и съм доволен. А какво ли не чух за себе си – не съм губил големи суми, каквито всъщност никога не съм притежавал. Разбира се, печелил съм, но балансът в края на годината винаги е отрицателен. Имаше период, в който играех онлайн, но и това спрях. Вече всичко е минало.
– От всички слухове, които сте чули за себе си, кой е най-абсурдният?
– Че съм милионер. Истината е, че съм имал пари, но в рамките на нормалното. Дълги години работех в рекламата, бизнесът беше добър и оставаха средства за удоволствие.
– В тези трудни времена какво ви носи истинско щастие?
– Да се събудя. Човек трябва всяка сутрин, като се събуди, да е щастлив и да се радва на нещо. Аз имам – всичко, което съм направил в кариерата си, е успешно, като съм минал през цялата йерархия на футбола. Неприятно ми е, че днес сме заобиколени от негативизъм и завист. Много хора се вглъбиха в себе си, позабогатяха, повярваха си. Често казвам, че власт и пари не са за всеки.
– Свидетел сте на земетресението в Свищов през 1977 г. Това ли са най-страшните ви спомени?
– Много страшно беше. Това, което видях, не пожелавам на никого. Ден-два след земетресението последва нова трагедия. Дойде делегация начело с Тодор Живков, за да види какви са последствията. Тъкмо тогава обаче стана инцидент – беше изпуснат сероводород от един комбинат. Замириса ужасно, пчелите започнаха да падат по земята и всички тръгнаха да бягат от града. Автобусите бяха пълни с дечица, на които през устата им бяха вързани мокри кърпички. Каросериите на камионите бяха пълни с хора. В едната посока се движеха по три реда коли и камиони – всеки бягаше. Аз помагах на жени да се качват в превозни средства. Точно в този момент дойде кортежът с Тодор Живков, а той влезе в града, за да докаже, че няма опасност. След 2 часа минаха коли с мегафони и съобщиха, че наистина не съществува опасност, защото се правела профилактика на комбината.
– Най-актуалната футболна тема в момента е ситуацията с ЦСКА. Какво ще се случи с отбора?
– Никой не знае каква е истината, освен че двамата собственици се оттеглят. Това ще е много тежък период за тима, за съжаление, не знам подробности. Христо Стоичков има акции, може би той ще се включи в спасителния план.
– Как според вас може да бъде спасен футболът?
– Новото ръководство на БФС, което предстои да бъде избрано, трябва да наблегне на юношеския футбол. Най-важното е да се намерят хора, които да ги подготвят. Навремето беше съвсем различно, защото детско-юношеските школи бяха безплатни, никой не събираше пари от родителите и се създаваха много таланти. Държеше се и на образованието и който имаше четворка, не играеше титуляр. Сега се мисли само за титли и класиране. Бъдещето според мен е да се инвестира в собствени школи. Хубавото е, че напоследък държавата обръща внимание на футбола.
– Но треньорите сякаш са притиснати да носят само победи, за да не бъдат сменени.
– Така е. В големите отбори няма време за чакане за осъществяване на няколкогодишни стратегии. Когато налагаш млади играчи, на третата-четвъртата година идват резултатите. Но всеки иска да е шампион, да спечели купа, а това не става с магическа пръчка. За мен един треньор трябва да има 2-3 години да си осъществи стратегията и тогава да му се дава оценка. Обаче, като натрупа 5-6 загуби, всичко приключва и идва друг, който си има друга стратегия.
– Познавате се отдавна с Васил Божков. Какво мислите за ситуацията, в която се намира той сега?
– Васил Божков го познавам като ръководител във футбола и хазарта. Към мен е бил изключително коректен и не мога да коментирам нещата, които се пишат за него, защото не съм запознат с тях. Не сме се виждали с Божков от години.
