Мич Макконъл (лидерът на републиканците в Сената, основен противник на предишния президент в партията му, б.р.) е достатъчно разумен, за да знае, че когато взе думата на Сената, за да обвини Доналд Тръмп за нападението над Капитолия на 6 януари, той наливаше бензин върху вътрешнопартийна вражда. Колкото и точно да е било изявлението на Макконъл: „Няма съмнение – няма – че президентът Тръмп е практически и морално отговорен за провокирането на събитията от деня“, той напада човек, спечелил безпрецедентно ниво на преданост от мнозинството на републиканския електорат. Преданост, граничеща с религиозна ревност. Ескалиращата вражда заплашва да погълне партията във вътрешна борба, която ще се води в предварителните избори за Конгреса и Сената през 2022 г., изправяйки подкрепяните от Тръмп кандидати срещу онези, които са обидили бившия президент. Всъщност той се готви да излъчи списък с предпочитани кандидати в първичните избори през 2022 г.
Макконъл няма да бъде в списъка със звездите на президента по простата причина, че току-що спечели преизбирането си в Сената и не трябва да се изправя пред избиратели до 2026 г. Но името му ще бъде там с невидимо мастило. Друга група, която Тръмп е много вероятно да насочи към политическо изчезване, се състои от 10-те републикански членове на Камарата на представителите, които гласуваха за импийчмънт на президента. Отровата на Тръмп вероятно ще обхване множество републиканци на държавно ниво, които оспорват твърденията му за откраднати избори.
Мнозинството от евангелистите сред избирателите на републиканците подкрепят президента. Робърт Джоунс, основател и главен изпълнителен директор на Института за обществени изследвания на религията, отбеляза, че социологическите проучвания на неговата група показват, че много републиканци са издигнали Тръмп до почти божествен статус. Запитан за последиците от битката Тръмп срещу Макконъл за бъдещето на Републиканската партия, Гари Джейкъбсън, политолог от Калифорнийския университет в Сан Диего, отговаря: „Палубата е подредена срещу Макконъл, поне за следващия изборен цикъл.“ Според политолога скъсването на сенатора с Тръмп е по-голям грях в очите на повечето обикновени републиканци от всичко, което президентът е направил, за да подкопае демокрацията или да подбуди тълпата от Капитолия.
Спадът в републиканската подкрепа за Макконъл е ясно предупреждение към всеки републикански лидер, който може да иска да маргинализира предишния президент.
Проучване на Economist / YouGov от 19 до 22 февруари установи, че 48% от републиканците са заявили, че няма да гласуват за кандидат, критикуващ Тръмп, което е повече от два пъти над 23%, които са казали, че ще го направят. 29 процента не са сигурни.
От друга страна, след насилието на 6 януари има много републиканци, които се отказват от партията си, за да станат независими или пък демократи. Колеги от вестника съобщиха, че в 25 щата с лесно достъпни данни, „близо 140 000 републиканци са напуснали партията“, включително над 12 000 в Пенсилвания, 10 000 в Аризона и над 33 000 в Калифорния. Тези дезертьори предполагат отслабване на републиканската сила на предстоящите междинни избори догодина. Но по отношение на вътрешнопартийния конфликт те само укрепват ръката на президента: докато избирателите срещу него напускат партията, про-Тръмп крилото получава повече власт.
Крилото на Тръмп в Републиканската партия е не само доминиращо, но е по-ядосано и по-решително да наруши нормалния ход на събитията, отколкото например Чаената партия преди 10 години. Това, което остава неизвестно, е силата и решителността на Тръмп и способността му да остане последователно начело на вътрешнопартийна борба за власт в момент, когато той не само ще се сблъска с опозиция от партийния естаблишмънт, но и с атака от граждански и наказателни обвинения.
Силата на Тръмп се крие както в мъжа – култ към личността, който е изградил и поддържал – така и в дневния ред, който той представлява: завръщане в Америка, поне в народното въображение, преди женските и гражданските права и гей революциите, преди да са измислени многообразието, сексуалният тормоз и политическата коректност. Тестът на Тръмп през 2022 г. и особено през 2024 г. ще се състои в това дали той може да успее в това, което вероятно ще бъде напразна борба за връщане към това измислено минало.
Със съкращения. Заглавието е на редакцията.
Превод Михайлина Димитрова
