През този уикенд една спортна новина обиколи всички български медии. Баскетболният национален отбор се класира за Европейското първенство по баскетбол. Десет години пауза отделят участието на българските баскетболисти на най-голям европейски форум. Новината е сериозна и заслужават комплименти спортните журналисти, а и не само спортните, които оцениха събитието и го поставиха но водещи места в електронните издания, в телевизионните спортни емисии, както и изобщо в медийното пространство.
Разбира се, когато се построява емисия новини, е валиден онзи принцип, известен още с анекдотичния израз „новина е не, когато куче ухапе човек, а когато човек ухапе куче”. С други думи – търси се изненада. Победата на българския баскетболен отбор като гост в Рига над прославените баскетболисти на Латвия, е събитие. Може би в сферата на сензациите, може би дори свръхсензация.
На мен ми се иска обаче да се спуснем малко по-надълбоко. Защото зад тази сензация се крие един изключително неуморен, къртовски труд. Крие се един невероятен спортен интелект и спортна стратегия, чиито изразител, в конкретния случай, треньорът на националния баскетболен отбор Росен Барчовски представя и като продължение на една от най-славните баскетболни традиции в българската история. Син на две от най-големите баскетболни емблеми не само на България, но смело можем да кажем на европейския и на световния баскетбол, Ваня Войново и Цвятко Барчовски, Росен скромно, мълчаливо, с много усилия трупаше професионализъм, култура, мотивация и спортно мъжество, за да може в най-решителния момент да бъде на диригентския пулт и да направи така, че мечтата на поколения привърженици на този наистина интелектуален спорт с топка да се сбъдне.
Българската баскетболна традиция има своите стари корени – и в мъжкия, и в женския баскетбол. Но през тези години, не просто на преход, но години и на особени икономически и социални турболенции, а особено през последните две – на ковид пандемия, която отмести до голяма степен гледната точка и ценностите на човечеството от посоката да гледат към бъдещето – към това да мислят за оцеляването си, един такъв баскетболен подвиг може би носеше риска да не бъде забелязан. Да не бъде откроен по начин, по който заслужава.
А какво всъщност сториха българските баскетболисти, ще си го представите, ако припомним, че това не е случайно победа. Това е втора победа на българския баскетболен отбор над Латвия. А що за отбор е Латвия? Традицията на баскетбола в Латвия датира още от времената на големия съветски баскетболен отбор, в чиито редици представителите на Латвия заемаха ключови позиции. През последните години, 22 от които, Латвия е неизменен участник на Европейско първенство, този отбор се утвърди като един от колосите на стария континент. И точно него побеждава България. Драматично, точно както допуска баскетболната игра – с една точка в последните минути, догонвайки в резултата. Проявявайки невероятен характер, стабилност и вяра в успеха.
Изключителен подвиг! Поздравления!
Коментарът е от „Свободна зона 9 без 5“ на тв Европа
