Кутията е един от предметите, който неотменно присъства в ежедневието ни. Пощенска кутия, кутия с цигари, кутия за съхранение на вещи, кутия за хляб, кутия за дискове, кутия за храна, скоростна кутия, кутия за енфие, разклонителна кутия, музикална кутия и изобщо кутии, кутии, кутии са превзели целия ни бит. Всички те обикновено се свързват с отваряне, което винаги е своеобразно поемане на риск. Особено когато не са прозрачни и не знаем какво е съдържанието вътре. А съдържанието най-често е нещо крехко, ценно или опасно. Но кутията винаги крие и изненада. Понякога я отваряме бавно и надничаме плахо в нея, а друг път го правим трескаво, изпълнени с нетърпение да видим, какво се крие вътре. В съзнанието на съвременния човек обаче има две много специални кутии, които заемат особено място и си оспорват първенството. Това са кутията на Пандора и Черната самолетна кутия. Макар и коренно различни, в същността им има нещо много общо – надеждата.
Кутията на Пандора, която, поне според древногръцката митология, не е кутия, а гърне, е сред онези предмети в представата на хората, превърнал се в символ на онова, което не трябва да се отваря. Своеобразен забранен плод. Древногръцкият мит разказва, че първата смъртна жена, която бог Хефест изваял по повеля на гръмовержецът Зевс от влажна глина, била на име Пандора. Но тя била истинско изкусно творение. Всички богове, населяващи Олимп, вложили в нея от своето изкуство, за да я направят изключително привлекателна. Атина ѝ сложила пояс и накити, харитите (дъщерите на Зевс от Евринома) я накичили с пролетни цветя. Афродита изпълнила чертите на лицето, като ѝ придала чар и съблазън, а накрая Хермес ѝ дал човешки глас и изтъкал нрава ѝ от коварство, хитрост и красноречие.
Това се случило във времето, когато Прометей разгневил боговете, затова че откраднал огъня от тях и го занесъл на хората. За да си отмъсти, Зевс изпратил Пандора на земята, като ѝ дал един затворен съд, пълен с всички възможни нещастия и болести. Когато първата смъртна жена слязла на земята, боговете я срещнали с Епиметей – красивия брат на крадеца Прометей. Епиметей още щом съзрял очарователната Пандора, се влюбил в нея. Той бързо забравил заръката на брат си да не приема никакви дарове от боговете на Олимп и не след дълго свързал живота си с Пандора, която продължавала да носи навсякъде със себе си съда, дарен ѝ от Гръмовержеца. Любопитството обаче я изпълвало с всеки изминал ден и малко след като се омъжила за Епиметей, в една нощ с пълна луна Пандора се изкушила и повдигнала капака. Ето как Хезиод описва случилото се в „Дела и дни”:
По-преди в своя живот племената на земните хора
нито мъчителен труд, ни нещастие бяха познали,
нито пък болести зли, що донасят смъртта на човека,
тъй като бързо стареят в нещастия смъртните хора.
Да, но със своите ръце от гърнето жената отмести
тежък капак и сред хората пусна ужасните мъки.
Само надеждата вътре в дома нерушим си остана,
там под ръба на гърнето, че тя не можа да изхвръкне
вънка, защото преди туй капакът затисна гърнето,
както бе воля на Зевс щитодържец, сбирач на мъглите.
Бродят обаче безброй теглила посред смъртните хора –
пълна със зло е земята и пълно е също морето;
болести денем и нощем самички по собствена воля
смъртните хора спохождат и зло тихомълком им носят.
[превод: Станка Недялкова]
Така съдът в ръцете на Пандора, освободените от него бедствия, се превърнал в наказание за смъртните човешки същества, а разказът за Пандора, макар и забравен през епохата на Средновековието в Европа, една епоха, белязана от силата на християнската религия, оцелява и през ХV в. ще бъде преразказан не от кого да е, а от самия Еразъм Ротердамски.
Именно той ще превърне съда, даден от Зевс на Пандора, от питос-а (голям съд подобен на делва) в кутия, превеждайки старогръцкото πίθος с pyxis. Така от една преводаческа грешка делва се превръща в кутия, за да намери трайно място в представите на хората като вместилище на надеждата. Надеждата, която напуска човешкия ум и сърце последна. Именно надеждата е и в основаната на създаването на друга една кутия – черната кутия, която, както се оказва, е черна не заради цвета си, а най-често заради информацията, която се съхранява в нея.
Черната самолетна кутия, такава, каквато я познаваме днес, има кратка история, чието начало е поставено през първата половина на 50-те години на ХХ в., но както с почти всяко технологично откритие – пътят, извървян до откриването, ѝ е доста по-дълъг. Още през 1920 г. пионерите в авиацията – братята Райт, въвеждат примитивно средство за записване на оборотите на пропелера (въздушен винт, перка) в самолетните машини. Именно това устройство по-късно ще бъде превърнато в рекордер за бордовите данни, което наричаме „черна кутия”.
Но каква е причината за подобна хрумка?
Една от най-старите и активни и до днес компании в областта на самолетостроенето, създадена по настояване на самия Уинстън Чърчил, е „Де Хавиланд”. Тъкмо нейните конструктори създават и първия пътнически реактивен самолет „Комет”, чийто първи полет е осъществен на 2 май 1952 г. Само година по-късно обаче самолетите „Комет” започнали да падат от небето. Опитите на разследващите комисии и авиоинженери да открият отговора на въпроса „Защо?” ги отвеждали до задънена улица. Провеждат редица скъпи проучвания, но никой не може да разбере какво точно се случва с тези нови машини.
По това време в Австралия друг едни специалист по аеронавтика – Дейвид Уорън, работейки над ежедневните си задачи в Лабораторията по аеронавтика в Мелбърн, се опитва сам да открие начин да разреши загадката с излизащите от строй летателни апарати на „Комет”. И онова, което му хрумнало, макар и простичко, било гениално – записването на гласовете на пилотите в самолетите в полет, както и обгръщането на самолета с датчици, изпращащи регулярно информация до някакъв рекордер на борда на машината, навярно може да разкрие истината за падането им. Така е създадена първата черна самолетна кутия, която разкрила и истината за разпадащите се във въздуха „Комет”.
След осъществени лабораторни изпитания, заедно с данните от бордовите записи, изследователите разбират, че причината е в явлението умора на материала. При цикличните напрежение върху корпуса на летателния апарат настъпва умора на сплавта, от която е направено тялото на самолета. Това от своя страна води до проява на пукнатини, които в определен момент се превръщат в причина за разхерметизиране на самолета и последващ взрив в небето.
Уви, трябва да загинат десетки пътници, докато истината излезе наяве. Но точно тези драматични събития стават повод през 1957 г. Американската служба по гражданско въздухоплаване да въведе важни нормативни уредби, според които всички самолети с тегло над 9 тона трябва да бъдат снабдени с устройство за записване на данни. В техническо отношение днес тези записващи устройства са еволюирали изключително, но в същността си те остават непроменени.
Съвременните черни кутии записват всеки детайл от полета и побират в себе си десетки гигабайти информация, предадена от хиляди датчици, с които е снабдена летателната машина. Започвайки от данни като налягане на маслото, скоростта на въртене на всички движещи се части във всеки от двигателите, ъгъла на елероните и температурата в багажното отделение, стигайки до незначителни на пръв поглед данни като движението на хората на борда.
За да бъде максимално защитена, черната кутия се разполага в онази част на самолета, която при евентуално падане ще се удари последна в земята. Статистиката показва, че това е опашката на самолета. Ето защо черната кутия винаги се разполага в задната част на летателния апарат. Паметта на черната кутия, нейната електроника, практически е недостижима. Тя е обшита с дебел пласт неръждаема стомана. Все пак тя трябва да оцелее. Това е нейната най-важна задача, за да може да достави информация за случилото се на борда на самолета при инцидент. Тя трябва да издържи температура от 1100 °С в продължение на един час, а след това и 260 °С за период от 10 часа. Натоварването, което трябва да понесе, е повече от 3400g (g – земно ускорение, което 10 m/s2). За сравнение: човек изпада в безсъзнание, ако бъде подложен на натоварване 5g само за 5 секунди.
Тестването на черните кутии днес е превърнато в задача на цели изследователски институти. Така например изпитването на черната кутия за пробиване се извършва, като острие от закалена стомана с диаметър 6,5 мм и тегло от 227 кг се пуска върху кутията от височина 3 метра. Да, съвременната черна кутия е на практика едно от най-здравите неща, създавани от човека. Тя може да издържи налягането на дъното на океана и да прекара в агресивната към металите солена вода един месец. Черната кутия е едно от чудесата на човешкия гений, чиято производствена стойност днес възлиза на около 30 000 долара и с нея е снабден всеки един пътнически самолет. По официална статистика на Международната организация за гражданско въздухоплаване от 1960 г. до днес при самолетни катастрофи са унищожени повече от 800 летателни апарата. Черните кутии на всички тях са били открити.
Но защо черните кутии изобщо са наречени черни, като още от самото им изобретяване те се боядисват в сигналното яркооранжево, което да способства тяхното по-бързо откриване?
Колкото и да звучи невероятно, днес никой не знае защо, а са минали само 70 години от създаването ѝ. Дори в големите енциклопедични издания и учебници не можем да открием отговора на този въпрос. Според една от най-популярните теории черната кутия почернява изключително при обгаряне. И действително – много често при пожар черните кутии губят своя ярък оранжев цвят. Но най-достоверна си остава тезата, че наименованието на кутията идва от информацията, която тя прикрива и дава на разследващите самолетните катастрофи. Черната история за най-мрачните секунди от края на живота на стотици човешки същества, оказали се в капана на самолетната прегръдка. Черната история, която тези оранжеви кутии на Пандора разкриват, обаче винаги завършва с надеждата, че получените данни, наученото от тях, ще ни позволят да усъвършенстваме летателните апарати. Машините, които ни помагат да преодолеем бързо хиляди километри разстояния с една малка и така човешка цел – просто да бъдем заедно, един до друг.
