четвъртък, 2 май 2024 г.

Каракачанов пред македонски сайт: България спаси Македония от сръбска агресия

Благодарение на България сръбската Трета армия в Македония не посмя да прави военни проблеми, каквито направи навсякъде – в Босна, Хърватия, Словения, включително и в Косово. Сръбската политика след 1945 г. провеждана от Тито, насаждаше ново етническо съзнание в Македония. Между българите в Македония и албанците и в Албания, и в Косово винаги е имало едно приятелство и тясно сътрудничество. Даже е имало общи действия както срещу османските власти, а впоследствие и срещу сръбските окупатори. Това казва българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов пред главния редактор на македонския портал zoom.mk Насер Селмани, преведено от БГНЕС. Публикуваме го със съкращения.

Защо в България спорът със Северна Македония се възприема като въпрос на сигурност?

Защото в продължение на повече от 70 години, още от времето на Титова Югославия политиците в тогавашната Народна република Македония, Социалистическа република Македония, пък и политиците в Белград, използваха съществуването на макар и псевдодържава Македония, за да предявяват териториални претенции и малцинствени претенции към България. Защото след 44-та г. след решение на Коминтерна сръбската политика, провеждана от Тито и от комунистическата партия, беше да се насажда едно ново етническо съзнание на населението в Македония. Като казвам Македония, имам предвид онази част на Македония, която днес се нарича Северна Македония, но това придружено и с опити за създаване на македонско малцинство в България, това е практиката 70 години. Няма как България да допусне една съседна държава, която ние сме признали първи, на която сме помагали в продължение на 30 години. Ще напомня. Благодарение именно на това, че България заяви ясна и категорична позиция за независимостта на Република Македония, сръбската Трета армия в Македония не посмя да прави военни проблеми, каквито направи навсякъде другаде – в Босна, Хърватия, Словения, включително и в Косово малко по-късно. Това е първото. Второто – България е помагала и с военна техника, и финансово на Македония. През всички тези 30 години, именно българската дипломация беше тази, която обясняваше на света защо е необходимо Македония да стане член на НАТО и на ЕС. И като благодарност за това получаваме факта, че в учебниците по история, по литература, в цялата киноиндустрия, през медиите в Македония се създава една омраза към българите. Извинявайте, Вие няма ли да се притесните, ако Ваша съседна държава възпитава омраза към Вас и няма ли да сте критични да потърсите все пак някаква гаранция за своята национална сигурност. Ето затова говорим. Ние нямаме нищо против в Македония, който както иска така да се нарича – македонец, марсианец, какъвто иска, българин, защото има и българи, които се наричат българи в Македония, само че на тях им е забранено да се наричат българи. Има не един или два случая и то в последните няколко месеца, когато хора, които наричат себе си българи, наричат езика си български са преследвани административно и са тормозени, имаше призиви тези хора да бъдат заплювани по улиците, да бъдат бити , да бъдат изселени в България. Това нормална политика на държава, която иска да става член на ЕС ли е ? Според мен не е. И докато тези неща не се коригират, докато България не получи много ясна гаранция, че тази антибългарска практика, въведена от Белград няма да приключи, няма как да се съгласим да се започнат прегори. Затова става дума, за нищо повече.

Какво е значението на коментари от типа: “Българите са окупатори“, Българите са татари“?

Това е един език на омразата. На базата на фалшифицирани исторически факти, ти възпитаваш омраза към собствения си народ, защото няма какво да се лъжем, както албанците в Косово, или тези в Албания, или в някои региони на Македония са един народ, говорят един език, така и ние с нашите сънародници в Македония говорим един и същи език. Добре, искате да го наричате македонски, нямам нищо против, наричайте го македонски. Ние нямаме нищо против този език да се нарича македонски или онези, които наричат себе си македонци да се наричат македонци, но нека да бъдат така добри да не използват желанието си да бъдат македонци, за да създават омраза към българите, защото първо – България не е била окупатор на Македония, България води три войни именно за освобождението на Македония. А защото ги води? Защото в България както сега, така и преди 100 години има огромна маса от населението, които са бежанци от Македония. Какво прави българския окупатор 44-та година, за който говорят? Българският окупатор връща имената на хората, такива, каквито са били когато преди да дойдат сърбите. Българският окупатор, за разлика от сърбите, които не са построили и един км път и едно училище, започва да строи училища, започва строи жп линии, читалища, да създава икономическа инфраструктура. За 1943 г. 52% от бюджета на тогавашното Царство България е инвестиран в изостаналата тогава Вардарска Македония. Другото нещо, което е, вземете документите. Най – главният македонски политически фактор – Лазар Колишевски, който е съден от царското правителство, е помилван от царя. До 43 г., докато е бил жив цар Борис Трети всички хора, които не са от сръбски произход в Македония и са съдени за комунистическа дейност и са осъдени на смъртна присъда, царят им дава амнистия, т.е. остават в затвора, но не се екзекутират. Така че българите не са били окупатори, защото има и документи и снимки, и киноматериали как населението посреща т. нар. окупатори и в Скопие, и в Битоля, и в Охрид, и навсякъде.

Посрещане на цар Борис III в Скопие, 1942 г. Снимка Изгубената България

Българската армия е Македония е посрещната като армия от освободители, а не като армия от окупатори. След това „българи татари“ – извинявайте, вижте ме мен, дайте една снимка на министър-председателя Заев, сложете ги една до друга да видим кой личи на българин, кой на татарин, кой на славянин. Какви татари сме ние българите? Идеята за това, че българите са татарско племе, е също сръбска идея, още от края на 19 в. , която сърбите лансират и разпространяват. И сега какво излиза? Излиза, че уж демократичните политици в Македония продължават да служат на сръбските стереотипи в политиката. Извинявайте, ама това не ми харесва, няма как да ми харесва.

Защо твърдите, че македонците са българи, а македонският език е диалект на българския?

Аз не съм твърдял такова нещо. Аз пак го казвам: Ние нямаме нищо против, ако някой в Македония иска да нарича себе си македонец или иска да нарича езика си македонски. Не отричаме на никой правото на идентичност и да се самоопределя както си иска. Това е негово право, но ние имаме против това да казваш, че македонската идентичност била от 1000 години, че цар Самуил например бил македонски цар, който не само бил македонски цар, ама и воювал срещу България, че даже успял да завладее половин България. Ами това не е вярно. Самият цар Самуил се нарича българин, неговият наследник Иван Владислав на Битолския надпис, плочата се намира в битолския музей, пише: „Аз, Иван Владислав, самодържец български, наследник на българския цар Самуил, съградих крепостта Битоля за защита на българския народ“. Самият Василий Втори, който побеждава Самуил и ослепява 14 000 негови войници се нарича българоубиец, а не македоноубиец. Не можеш да си измисляш идентичност, крадейки чужда история. Да, съгласен съм, след 1944 г. в комунистическа просръбска Югославия се налага новата идентичност, но това няма как да се отнася за 1000 години назад.

Е, няма как да кажеш, че Братя Миладинови са македонци като в музея в Струга е тяхната книга, а книгата се казва „Български народни песни“, а не „Македонски народни песни“. Хората са се усещали и са се чувствали като българи. А защо забравяме какво се случи с онези хора, които след 1944 година не искаха да се наричат македонци. Тази страница няма ли да я отворим? Хайде да я отворим. Говорим за жертвите на бугарския окупатор, ама хайде да видим какво направихте вие, наследницата на партията на г-н Заев, какво направихте вие с предшествениците, какво направихте с онези хора, които наричаха себе си българи? Масови убийства, лагери, затвори, включително един от първите основатели, какво стана с Панко Брашнаров – първият председател на Македонската комунистическа партия, къде е след 1944 г. – известно време на някакви постове, след това в затвора. Какво стана с Павел Шатев – първият министър на правосъдието в социалистическа народна република Македония? В затвора и убит на бунището в Прилеп. Какво стана с Ченто? Хайде тези неща да ги извадим, да извадим фактите за терора и репресиите върху хората, които наричаха себе си българи, та чак до 60-те години на 20-и век. Науката „история“ е точна наука, там има факти, особено 19, 20 век има хиляди, хиляди документи. Имате документи на чужденци, ами няма нужда да идвате в София да четете архивите или да четете изданията в София, книги в София. Държавният архив на Република Македония е издал сигурно 100 книги като започнете от Тодор Александров, турски документи за убийството на Гоце Делчев, британски документи – 6 тома за Македония, италиански документи, руски, австрийски, ами навсякъде английските дипломати, консулите в Македония Скопие, Серес, Битоля, Солун, английски, немски, австро-унгарски, френски, руски – всички пишат за българско население, за българи, никъде няма думите македонец. Каквото и да приказва Заев, каквито и аргументи да вади, фактите са си факти. Или ще стъпим на едни чисти и честни отношения или няма как да се получат нещата. Иначе езикът на населението до 44 година, съзнанието на населението до 44 година е български език и българско национално съзнание. Да, ние признаваме, че след 44 година, следствие на политиката на Титова Югославия започват едни процеси с насилие, или с убеждения и има хора, които сега в 21 век наричат себе си македонци. Чудесно, но тези хора, които днес наричат себе си македонци нямат право да се връщат 100 – 200 или 1000 години и да казват, че цялата тази история е някаква етническа македонска история. Не, тя не е! Вашата история започва с решението на Коминтерна в Москва от 1933 година и се налага като политика от комунистическа Югославия, това са фактите. Това е, който както иска да се нарича, но не можеш посмъртно да крадеш идентичността на хора като Гоце Делчев, като братя Миладинови, Самуил, както, който и да вземеш, които са наричали себе си българи, а не македонци.

Каква е ролята на Сърбия и на албанците в отношенията между София и Скопие?

Винаги Сърбия е имала една грандоманска идея, още когато се появява като едно нищожно княжество в началото на 19 век тя да бъде великата сила на Балканите. И още много преди Освобождението на България, сърбите са имали своите планове за асимилацията на българското население и в Македония, пък и в сегашна България. Вземете сръбските карти от 19 век, ами то на Балканите няма друг народ според тях освен сърби. Македония е Южносърбиянци, в България шопски сърби, та чак до Черно море. Всъщност преди Коминтерна да вземем тази идея за македонска нация, това е идея на няколко сръбски политици от края на 19 век. Стоян Новакович, Цвийч и т.н. също има документи за тази работа. Стоян Новакович го казва много ясно още края на 19 век: Ние не можем да победим българската идея в Македония, ако й противопоставим сръбската идея, затова ни трябва съюзник и ние трябва да се опитваме да провеждаме политика, че населението в Македония не са сърби, но не са и българи, а са нещо отделно, и когато ги направим нещо отделно по лесно ще ги направим после сърби. Това е сръбската идея. Макар че в Сърбия има много повече интелектуалци, писатели, историци и журналисти, които откровено казват, че всъщност македонците са българи. Вземете книгата за цар Самуил. Те наричат неговата империя българска държава, а него български цар. Но все още преобладаваща тенденция в политиката на Белград е да се защитава този югославско-сръбски македонизъм, който в битието му на антибългарско проявление е полезен за тях.

Албанците в Македония са друг фактор. Ако се върнем в началото на 20 век между българите в Македония и албанците и в Албания и в Косово винаги е имало едно приятелство и тясно сътрудничество. Даже е имало общи действия както срещу османските власти, а впоследствие и срещу сръбските окупатори. Албания, ако погледнем реално като държава е много по-напред както в демократичните си реформи, така и в изграждането на държавни институции, отколкото Република Северина Македония и аз не съм далеч от мисълта когато отново се постави след няколко месеца въпросът за членството на Македония и на Албания да предложа България да заеме следната позиция: Албания и Македония да бъдат разделени, а да не се движат в пакет. Защото нежеланието на Скопие да търси истински диалог с България на практика спъва и Албания, затова да бъдат разделени. Албания да си върви по отделна писта, Македония по отделна писта. И когато македонските политици, политическия елит на Македония разберат дали искат да стават членове на ЕС и как да си решат проблемите с България, тогава ще станат. Албания да си върви по отделен път, за да може буквално следващите 1-2 години да стане реален член на ЕС. Това е моя идея.

Как ще реагирате на обвиненията в Скопие, че с Вашите действия работите за руските интереси?

Много е парадоксално. В българския език има една поговорка: „Крадецът вика: Дръжте крадеца“. Носителите на руско-съветската сръбска идеология македонизма да обвиняват мен, който стоя на идеологията на историческо ВМРО, не говоря за ДПМНЕ на Груевски, това не е ВМРО, това е ДПМНЕ, тя е една просръбска структура – това е друга тема, но идеологията на ВМРО винаги е била насочена към това да се търси път на Запад в своята политика. Ако ме погледнете като политик и като министър. Извинявайте, ама проруския политик направи сделка с американците за 2 млрд. да купи американски самолети, това е малко смешно. Аз стоя на българските позиция, не на руски, или на сръбски или на някакви други. Българската позиция е, че ние искаме едно честно приятелско отношение с Македония. Ние не искаме проблеми и смятаме, че крайно време е политиците в Скопие да разберат, че тази антибългарска политика трябва да приключи един път завинаги, тя трябва просто да приключи. Така че аз защитавам българските интереси, а не руските. Последните факти да погледнем. Аз ли предложих да се учи сръбски в македонските училища или г-н Заев? Мисля, че отговорът е ясен: г-н Заев. Аз ли предложих Денят на Св. Сава да бъде официален национален празник, аз или г-н Заев? Аз ли говоря да изграждам сръбски културен център в Скопие или той?. Това е просто смешно. Крадецът вика: Дръжте крадеца! Тоест наследниците на марксистко-ленинска руска идеология на комунизма, наследниците на сръбската политика в Македония казват, че България, която защитавала своите интереси, провеждала руска политика. Глупости на търкалета. Просто пак ще го кажа: Крадецът вика: Дръжте крадеца!

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html