Дойче Веле
Досега на няколко пъти той е бил обявяван за мъртъв, но сега е факт: Йон Михай Пачепа е починал в САЩ на 92-годишна възраст от КОВИД-19. Пачепа е бивш генерал от зловещите тайни служби на Румъния „Секуритате“. Новината за смъртта му съобщи изданието The Epoch Times, издавано от американския юрист Роналд Ричлак. Двамата с Пачепа са приятели и съавтори на редица публикации и няколко книги за шпионаж. Ричлак е научил за смъртта на Пачепа от неговата съпруга, информират няколко немскоезични издания.
Един от най-известните бегълци
„Ковид-19 свърши това, което не успяха преди това 2 милиона долара награда за главата му и две групи наемни убийци, изпратени от Румъния да го ликвидират,“ написа по този повод Ричлак.
Йон Михай Пачепа е една от най-известните шпионски фигури от времето на Студената война. Румънецът е най-високопоставеният офицер от тайните служби от Източния блок, който успява да избяга на Запад. Преди това се превръща в „дясната ръка на Чаушеску“, както го нарича Ричлак, след като в началото на 1970-те години е назначен за личен съветник по сигурността на румънския диктатор. Но нито президентът, нито „Секуритате“ са подозирали, че човекът, чиято задача е била да следи, изнудва и арестува потенциални бегълци от Източния блок, ще предаде системата и ще дезертира на Запад, разказва MDR.
Изданието описва и начина, по който Пачепа успява да избяга: при едно служебно пътуване до Бон през юли 1978 година, след което той е трябвало да занесе лично послание на Чаушеску от канцлера Хелмут Шмит. Вместо това Пачепа отива в американското посолство в столицата на ФРГ и моли за политическо убежище. След като сключва сделка с ЦРУ, на 28 юли 1978 година той е прехвърлен в САЩ. Пачепа разполага с безценна вътрешна информация за „Секуритате“, за нейните прийоми, разработки и обвързаности със съветската КГБ.
Чаушеску дава 2 милиона долара за главата на Пачепа
След бягството си в Румъния той е обявен за родоотстъпник и враг на народа. Архивни документи свидетелстват за това, че Чаушеску лично е настоявал „предателят незабавно да бъде върнат в Румъния“. През септември 1978 Пачепа е осъден задочно на смърт, а комунистическият режим обявява награда за главата му на стойност 2 милиона долара. Всички опити за покушение срещу него, включително с наемни убийци, обаче се провалят.
В САЩ беглецът шпионин първоначално е посрещнат скептично. През 1987 г. Пачепа издава книгата си „Червени хоризонти“ – шпионски трилър, описващ как функционира режимът на Чаушеску. Историкът Мадалин Ходор казва, че книгата рисува образа на един параноичен диктатор, който жестоко потиска собствения си народ, докато самият той тъне в охолство. Книгата е издадена само на Запад, но много румънци слушат тайно по радио „Свободна Европа“ поредица от предавания, посветени на труда на Пачепа. В една от главите на книгата авторът се спира на разгулния живот на сина на румънския диктатор, който си бил поръчал да му докарат от чужбина стриди, върху които накрая Чаушеску-младши уринирал.
Някои от разказаните от Пачепа истории звучат толкова невероятно, че мнозина ги смятат за плод на неговата фантазия или за теория на конспирацията, пише германският „Тагесцайтунг“ . Така например бившият топ шпионин твърди, че бил предал тайни документи от Ватикана на германския драматург Ролф Хохут, превърнали се в основа на известната му пиеса „Наместникът“. Документите били копирани от внедрен от Пачепа агент във Ватикана с цел папа Пий XII да бъде разкрит като симпатизант на нацистите.
Палач или герой?
В родината си Пачепа остава доста спорна личност, включително след краха на комунизма през 1989 година. За някои историци той е надежден източник, други обаче го смятат за „корумпиран генерал, направил кариера чрез подкупване на високопоставени партийни функционери преди да дезертира“, пише MDR. Много наблюдатели го обвиняват за това, че дълги години е служел вярно на един брутален таен апарат, извършил ужасни престъпления. „От палач герой не се става, нито пък от предател – идол“, написа румънският ежедневник „Либертатя“ по повод новината за кончината на Пачепа.
Десет години след революцията от 1989 година Върховният съд в Букурещ отмени смъртната присъда на бившият генерал от „Секуритате“, а през 2004 година му беше върнато и конфискуваното имущество и богатството. В родината си обаче той така и не се завърна, а продължи да пише за престъпленията на бившия комунистически режим, в които самият той е участвал. И за които той така и никога не се извини
