На 17 февруари 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски взима решение България официално да кандидатства за пълноправно членство в НАТО. Преди това, на 29 януари 1997 г. на посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел е новоизбрания президент Петър Стоянов, встъпил в длъжност една седмица по-рано. Той изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори.
Формалното решение бе взето от служебното правителство, но всички знаят, че то е правителство, назначено от президента, и отговорността за най-важните му действия е изцяло негова. Членството на България в НАТО, цивилизационният избор на България, е основното послание в кандидат-президентската кампания на Петър Стоянов и получените на втория тур на изборите над два и половина милиона гласа той смята за своеобразен референдум за евроатлантическата ориентация на България. Освен това по онова време има невероятното одобрение от 91%.
4 април 2004 г. Церемония по издигане флага на НАТО пред Президентството в присъствието на тогавашния политически елит. Снимка Интернет
В интервю преди година Петър Стоянов дава още подробности: „Два дни, след като назначих служебния кабинет, поисках от него да изготви официална молба за членство на страната ни в Северноатлантическия алианс. Спомням си, че тогава Стефан Софиянски ме попита как точно се пише молба за членство в НАТО. Не знаех и никой от нас не знаеше, но седнахме и я написахме заедно.”
Абсолютно прав е Йордан Василев, когато описва този момент в книгата си ”Това се случи пред очите ми”, казва Петър Стоянов: „Сега си мисля колко е била благосклонна по онова време съдбата към българския държавен глава – пише Йордан Василев. – На практика той управляваше държавата в навечерието на изборите, защото парламентът бе разпуснат, а служебният Министерски съвет бе на пряко президентско подчинение. Бил съм депутат в две народни събрания и мога да се обзаложа, че ако молбата ни за членството в НАТО бе тръгнала да минава по етапния ред, от комисия към комисия и от инстанция към инстанция, щяха да ни трябват месеци, за да може най-сетне да стигне до някоя от срещите на върха на Атлантическия алианс.”
Само можем да си представим какво би станало, ако на 4 февруари 1997 г. под натиска на народа БСП не бе върнала мандата за второ свое правителство. Щеше да има митинги срещу „войнолюбеца” Стоянов и безкрайно разтакаване по парламентарни комисии, както пише Йордан Василев. И безкрайни мнения по медиите на „експерти“ по темата. И сега България сигурно щеше да се намира в положението на Беларус или Молдова, примерно.
Впрочем ето как реагира „пресният“ тогава лидер на БСП Георги Първанов на подадената молба за членство в НАТО:
“БСП може да поиска референдум за бъдещото членство на България в НАТО. Служебното правителство недопустимо надскочи правомощията си по въпрос с такива измерения. БСП не одобрява категоричния стремеж на президента Петър Стоянов да присъедини България колкото се може по-скоро към НАТО. Според левицата Северноатлантическият пакт не гарантира националната сигурност на България, а евентуалното ни членство в него не е въпрос от дневния ред на българското общество. Тази тема не бива да се дискутира точно сега, защото ни противопоставя на други страни от Европа и света.”
Кои са тези „други страни от Европа и света” не е трудно да се досетим…
