Парламентът преодоля ветото на президента и окончателно прие промените в НПК, които създават нова фигура на прокурор, който да води разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници. Това стана с гласовете на ГЕРБ, „Обединените патриоти“ и „Воля“, против са БСП и ДПС. Предстои решението да бъде изпратено повторно на държавния глава, който няма правомощие да го връща повече и промените трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник. Така на практика през пролетта трябва да бъде избран и първият български прокурор, който ще има правомощия да разследва главния.
Не е изключено БСП са сезира Конституционния съд за тези промени. Това е третата концепция на управляващите за фигурата, която може да упражнява контрол върху главния прокурор. „Ще станем за смях. Ние ще бъдем първата държава, въвела специален прокурор по разследването срещу главния прокурор, който ще е в йерархична зависимост от главния прокурор, но ще е със специфични правомощия. Не се съобразихте с нито едно становище и с нито една препоръка на български експерти и юристи, нито с тези на европейските ни партньори, които ясно ви казаха какво и как да направите“, заяви Крум Зарков от БСП по време на дебатите.
Правото да номинират такъв магистрат сега е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира. Той ще се избира от пленума на ВСС и това ще става с поне 15 гласа „за“ от общо 25 членове на съвета. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.
Новият прокурор да бъде избиран с мандат 5 години, а след това „се назначава на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт“, гласят промените в НПК.
