Пламен В. ПЕТРОВ
На 27 януари 2021 г. на сайта на Министерството на културата бе публикувана информацията, че Министерският съвет е приел Решение за предложение до Народното събрание за предоставяне на държавни парични награди на осем творци за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата. От оповестения текст станаха ясни не само имената на заслужилите артисти, но и фактът, че предложението е внесено от министъра на културата на основание чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.
Проверка на сайта на Министерския съвет показва, че Решението е взето същия ден от състава на институцията, но и нещо още не по-малко важно – Министерският съвет е взел и още едно важно решение, а именно да предложи на Народното събрание одобряването на „държавни парични награди на шестдесет и пет творци за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата“. От документацията е видно, че инициативата отново е подета от министъра на културата на основание чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.
Съвсем естествено още тук възниква въпросът защо Министерството на културата, изнася информация само за едно от тези радостни за българския културен елит Решения на Министерския съвет, а за другото – това, с което се предлага отпускането на „държавни парични награди на шестдесет и пет творци“, се премълчава?
На 10 февруари 2021 г. Решението за предоставяне на държавни парични награди на осем творци за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата е прието от 44-тото народно събрание. С него се отпускат „държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията пожизнено в размер 700 лв. месечно“ на Антон Николов Дончев, проф. д-р Атанас Стефанов Куртев, Владимир Марков Гаджев, Георги Тодоров Чапкънов, Ицхак Самуел Финци, Кольо Георгиев Колев, Ласка Георгиева Минчева и Цветана Георгиева Манева за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
Междувременно от стенограмата на четиристотин и петдесетото пленарно заседание на Народното събрание, което е проведено на 3 февруари 2021 г., се разбира, че е внесено за разглеждане и Решението на МС за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията на 65 български творци. Проектът на Решението е разпределен към Комисията по културата и медиите, чийто председател е г-н Вежди Рашидов.
На сайта на Народното събрание бе публикувано и самото Решение на МС. От него стават видни имената на всички 65-има артисти, които се предлага да бъдат наградени с 500 или 350 лв. ежемесечно в рамките на три години. Сред имената прави впечатление, че има единствено такива, свързани с българската естрадна сцена.
На 12 февруари 2021 г. на сайта на Министерството на културата бе публикувано съобщението, че в „Министерството на културата днес бе подадено официално второ предложение от Националния дворец на културата за разширяване на списъка с предложените за награждаване на творци по Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. В писмото от НДК се изказва благодарност към комисията за това, че вече са разгледани първите им предложения и уточняват, че водени от желанието никой, свързан с фестивала „Златният Орфей“ и с приноса и участието в изграждането на основите на съвременната българска музика, да не бъде забравен, предлагат за разглеждане още няколко имена от голямата палитра на достойните творци“.
В съобщението се пояснява още, че внесеното предложение ще бъде разгледано от експертната комисия още на следващото ѝ заседание. Тук, разбира се, се явява питането защо второто предложение, внесено от страна на Националния дворец на културата, който е държавно търговско дружество под юрисдикцията на Министерството на културата, е указано на сайта на Министерството на културата, а първото, на база на което е изготвен списъкът с 65-имата артисти, предложени за държавни награди, депозиран към Министерски съветя – не? Каква е причината документи от един същи порядък веднъж да бъдат публикувани от Министерството на културата, а друг път това да бъде пропускано?
От тази официално оповестена информация става ясно, че Националният дворец на културата е внесъл предложение към Министерството на културата за удостояването с тригодишни награди на български музикални творци, свързани с Международния фестивал за естрадна (поп) музика „Златният Орфей“. В Министерството на културата е свикана експертна комисия, която да прецени кои от посочените лица да бъдат одобрени за тази награда, и е изготвен списък от 65-има артисти, който е внесен като предложение към Министерския съвет. Там списъкът е парафиран от министър-председателя г-н Бойко Борисов и придвижен към председателя на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, който от своя страна разпределя документа към Комисията по култура и медии. По-късно се разбра, че по-настояване на Националния дворец на културата списъкът с имена на творци ще бъде разширен и с пропуснати такива.
Всички тези факти станаха публично достояние и породиха напрежения както в музикалните среди, така и в цялото културно поле между отделните професионални творчески общности. Разбираемо медиите потърсиха отговори на създалата се вълна от питания и логично пръв на въпросите трябваше да отговори г-н Боил Банов. В ефира на Българската национална телевизия на 14 февруари той потвърди оповестената информация, че списъкът с музиканти, свързани с песенния конкурс „Златният Орфей“, ще бъде допълнен. Нещо повече – по думите му това е „безпрецедентна грижа на държавата за над 60 човека“, която е мотивирана със станалата пословична „липса“ на документи за трудов стаж на българските естрадни изпълнители отпреди 1989 г., което респективно е довело до невъзможността да получават пенсия по закон. От интервюто се разбра още, че са избрани само музикални артисти, свързани със „Златния Орфей“, защото „по закон трябва да има повод“ за даването на такива награди. А поводът според г-н Боил Банов е, че се навършват 55 години от създаването на песенния конкурс.
Справка с текста на закона показва обаче, че подобно изискване за „повод“ в него не е указано. Според текста на закона, който е приет от 41-вото народно събрание на 31 октомври 2012 г., в изброените условия и ред за даване на подобни награди не фигурира такова изискване. Там е посочено единствено, че „Предложението за награждаване трябва да съдържа подробно описание на дейността на лицето, мотиви за особени заслуги, включително за проявена лична доблест. Към предложението могат да се прилагат документи или други отличия и награди, доказващи изключителни постижения и цялостен принос за развитието на съответните области“. С други думи, в случая можем да говорим или за непознаване на текста на закона, или за преднамерено назоваване на недействителните мотиви за отпускането на наградите. Каквато и да е истината, и двете констатации са еднакво компрометиращи работата на Министерството на културата.
Но най-смущаващ от всичко е фактът, че с действията на Министерството на културата се дискредитира въобще българската култура, при това в няколко различни посоки.
Първо: инициативата за подпомагане на българските музикални творци е похвална, предвид съществуващите десетилетни проблеми в сектора. Проблеми, генерирани от „изчезналата“ документация, удостоверяваща трудовия стаж на голяма част от естрадните изпълнители в страната преди 1989 г. Тази инициатива обаче би следвало да бъде официално оповестена, защото в противен случай доброто намерение се превръща в „ябълка на раздора“. Нещо повече – естествено е да се потърси обществен консенсус за критериите, по които ще бъде извършено подпомагането на тези ощетени от собствената си държава музикални изпълнители. Всичко това обаче не бе свършено и доведе до грозни и уронващи престижа на българската култура публични разговори и унизителни за самите артисти монолози.
Второ: опитът за решаване на десетилетния проблем под формата на тригодишни награди е коварен, защото обезценява наградата като форма за отличаване на един артист за неговите „особени постижения“. В настоящата ситуация тези ощетени от обстоятелствата музикални творци вместо да бъдат обезвъзмездени с държавни пенсии по законов ред, са удостоени с парични суми, които трябва да се отпуснат от държавата като „награди“. Подобен порочен подход компрометира въобще значението на „наградата“ и по-важното – той е свидетелство за неспособността и/или липсата на воля от страна на държавните институции да намерят решение на възникналия казус с „изчезналата документация“. Защото нека бъдем честни – тези „награди за особени постижения“ не се отпускат за постижения, а за да заместят липсващите пенсии на тези музиканти.
Това може да бъде мислено като подмяна на истината. Лъжа, която се продуцира от самата държавна машина и е жест на изключителна недалновидност, водеща до унижение на българската култура и в частност на творците.
Трето: подходът, с който бе реализирана инициативата – непрозрачно и с недомлъвки, без ясно артикулиране пред обществото на казуса и решението, което е взето, за да бъде той преодолян, е като че ли своеобразен стереотип на действие от страна на различни институции у нас. Тогава няма какво да се учудваме, че с така подета инициатива от страна на Министерството на културата всички позитиви бяха обезличени от генерираното недоволство. А то – недоволството, е естествено следствие от поредното необмислено действие. Действие, информацията за което утвърждава българската култура като култура на естрадната сцена. И то по неясно какви причини – не съвсем цялата. Къде са заслужилите артисти от другите творчески области – писатели, театрални фигури, художници?
Нещо повече – нима българската музикална култура се ограничава до поп изпълнителите? Къде са имената на десетките изявени български цигулари, пианисти, оперни изпълнители, които години наред концертират на най-престижните сцени в различни точки на планетата? Българската култура е много повече от естрада. Тогава защо в правова държава, чиито държавници непрестанно изтъкват любовта си към българската култура, същите тези държавници години наред нехаят за един неразрешен проблем и точно във време преди избори предприемат действия, за да се справят с него, продуцирайки откровена лъжа, или казано политически коректно – гласно обявяват, че преодоляват пречките в съществуващото законодателство? Признават, че са безсилни пред закона, и вместо пенсии държавата ще раздаде на ощетените награди за особени заслуги. А за да бъде всичко привидно легитимно – е свикан дори експертен съвет, който да понесе отговорността за всичко това.
Унизително и грозно е всичко това!
И за неговите инициатори, и за обществото ни, и за всички онези естрадни изпълнители, на които предстои да бъдат раздадени пенсии под формата на награди за особени заслуги.
Може би утре трябва да очакваме подобни социални помощи да бъдат връчени и на лауреатите на други конкурси в страната – за театрално изкуство, класическа музика, изобразително изкуство, опера, балет? Да, защото проблемите с пенсионното осигуряване и изобщо с размера на пенсиите на хората, упражняващи творчески професии у нас, съвсем не е ограничен само до полето на естрадната музика. Бедстващите артисти в България, колкото и да ни е трудно да го признаем, са много повече, отколкото предполагаме. И не са нито само поп изпълнители, нито само художници. Не са нито само такива, които са навлезли в пенсионна възраст, нито само млади.
А зад всичко това стоят както десетки наследени от социалистическа България проблеми, така и такива, явили се като следствие от демократичното ни битие след 1989 г. Проблеми, които като че ли никой в годините на дългия „преход“ на страната ни след падането Желязната завеса нямаше волята да разреши.
Остава ни единствено надеждата, че днешното генерирано напрежение от „преобличането“ на пенсии в награди ще се превърне в двигател на реални позитивни промени. В повод за същностни законови промени.
Уви, едва ли… като толкова много пъти преди!
